Проф. Андрей Пантев: Сега българите ни възприемат като послушници, както по съветско време

Известният историк проф. Андрей Пантев беше във Велико Търново по повод 55-та годишнина на Великотърновския университет. Като Почетен доктор, на него беше оказана честта да произнесе словото за духовното развитие на ВТУ на тържественото събрание-концерт на 6 ноември.
- Професор Пантев, тук сте за 55-годишнината на ВТУ. Зад гърба ли ни е комплексът провинциализъм?
- О, отдавна. Търновският университет имаше едно много силно начало в лицето на неговия ректор проф. Александър Бурмов, който имаше властен и заслужен авторитет. В началото това е естествено – почитта към другите е част от интелигентността и професионалната етика. Вече има много сфери в хуманитарната наука, където Търновският университет е водещ, в някои по-сериозни изследвания. И най-сетне, това подражание, в което не виждам нищо укорително като начало, беше преодоляно.
- Вие сте бивш депутат и сте наясно с политиката. Според вас в състояние ли е сегашният политически елит като цяло да начертае новите национални цели пред България?
- Национални цели няма. Национални цели е запазването на една идентичност в условията на една интеграция с останалия свят, не само с Европа. Аз не наблюдавам съвременния елит, защото той не ми е като кръг на интереси. Аз съм писал за Робеспиер, за Гарибалди, за Стамболов… Не мога да пиша за тези - съвременните, които в моите представи са малко като пигмеи пред великаните, които са предшествали нашата държавност.
- Имаме ли сега достойни държавници?
- Нямаме, но това не е техен проблем. Това е наш проблем, ние ги излъчваме. Нашите държавници и политици са огледало на самите нас. Няма какво да се правим, че нямаме нищо общо с тях, след като те са дошли с нашите гласове.
- Надига се патриотичната вълна…
- Какво се надига? Патриотизмът се надига само като професия. Само като предизборна комбина. Нима не е ясно, че тези Обединени патриоти никой от тях нямаше да влезе по отделно. Преодоляха даже лична ненавист, за да станат депутати. Сега върви обратният процес. Патриот не е субсидия, не е хонорар, не е партийна комбина. Патриот е чувство, за което си готов да умреш, да се пожертваш, а не да декламираш „Шуми Марица”.
- Имах предвид, че хората отново се връщат към корените си. Преодоляваме ли нихилизма от последните 20 години?
- Последните 20 години нихилизъм е европеизъм. Ние искахме да се правим на европейци, но никой не ни възприемаше като такива, с изключение на някои протоколни комбини. А сега ни възприемат като послушници. Както ни възприемаха и по съветско време.
- Как можем да се отърсим от послушничеството?
- Ние не искаме да се отървем от това. Ние искаме да бъдем послушни. От това идват фондации, проекти, назначения, чужбини… Ние не искаме. Тези, които искат, стоят кротко, възпитано, изискано и не търсят нищо като възнаграждение за това, че са европейци и или че са патриоти. Какво е това чрез патриотизъм да станеш министър…Аз съм песимист, но вие не ме гледайте мене, аз съм стар и може би затова.
- Как могат да се върнат младите, които заминаха зад граница?
- Аз не разбирам това. Отначало ги хвалехме, че бягат. Сега ги хвалим, че се връщат. Никой, който е преуспял там, няма да се върне. Той е отишъл там по тази причина, да бъде богат. Никаква сантиментална причина не е имало. Когато майка Ви е болна, не я напускате, а оставате при нея. Много хора зарязаха кариера, за да се грижат за родителите си. Сега пък голям подвиг е, че се връщат. Питам и аз защо са напуснали. Напечелили са се и сега се връщат уж на бял кон. Да се изфукат пред съселяните си с мерцедеси и придобивки. Нито заминаването, нито връщането е обект на възторг. Никой не пречи да ходят, където си искат, но да го изкарат като добродетел ми идва малко множко.
- А няма ли да е добре тези млади хора да се върнат и да оправят България?
 - Няма да ни оправят, те са оправили себе си. Не сте ли забелязали, че как така уж не могат да оправят държавата, а личния си бизнес, личното си имущество, всички политици са оправили. Така че всички, които се връщат, си идват не да дадат, а да вземат.
Ана Райковска