Търновец подготви двама олимпийски шампиони за Иран

На фона на поредното семпло представяне на българските спортисти на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, един представител на Великотърновска област на Олимпиадата в Бразилия донесе два златни медала, но за...Иран. Треньорът на олимпийския отбор по вдигане на тежести на тази страна Иван Гърчев постигна изключителен успех. Двама негови състезатели – Зураб Муради и Киануш Рустами, станаха олимпийски шампиони.
Благодарение на българския специалист тези двама състезатели, освен признание и гордост, ще получат и значителни материални стимули. Президентът на Ислямската република дава на златните медалисти премия от 100 000 долара, апартамент в който град на Иран си изберат, нов автомобил КИА и 2000 долара пожизнена пенсия. А президентът на Иранската федерация по вдигане на тежести добавя и 70 000 долара премия и джип „Хюндай Санта Фе”.
Кой е българинът Иван Гърчев, който донесе олимпийско злато на Иран в Рио де Жанейро? Той е роден на 28 юли 1955 г. в София, но от 2-годишен живее в Свищов. Преди двадесетина години се премести да живее със семейството си във Велико Търново. Със спорт – лека атлетика, започва да се занимава от 1968 г. при треньора Ж. Замфиров. Специализира се в дисциплината тласкане на гюле. В училище Гърчев стои на един чин с Петър Петров – най-бързия българин в историята на леката атлетика, единственият наш състезател, класирал се на финал на Олимпийски игри в дисциплината 100 метра гладко бягане. В класа им е и Камен Пенев – европейски шампион по борба. Още преди да е навършил и 20 години Иван Гърчев става два пъти републикански шампион в дисциплината тласкане на гюле.
С вдигане на тежести започва да се занимава през 1974 г. при треньорите Зл. Иванов и В. Дончев. Още през месец декември на същата година е поканен в Националния отбор за юноши при треньора Йордан Иванов, за който казва, че всичко, което е постигнал в този спорт, го дължи на него. А като състезател то не е никак малко – четири пъти става балкански шампион; три пъти става победител в турнира за „Дунавската купа” – едно много силно международно състезание през 70-те и 80-те години на миналия век; през 1979 г. става и европейски отборен шампион с националния състав на България на първенството във Варна. Там той постига 190 килограма в изхвърлянето и 230 кг в изтласкването. Но незнайно защо националният треньор Иван Абаджиев не го пуска на индивидуалните състезания, а предпочита други двама състезатели, които се провалят. Така Гърчев пропуска да стане и иднивидуален европейски шампион. Но и без това, за останалите си успехи той четири пъти е обявяван за спортист № 1 на град Свищов.
В националния отбор на България негови съотборници са били едни от най-добрите ни състезатели по вдигане на тежести – Янко Русев, Андон Николов, Неделчо Колев, Пламен Аспарухов, Асен Златев, Благой Благоев, Валентин Христов, Тодор Тодоров и други. С повечето от тях поддържа добри приятелски връзки и досега. След приключването на активната си състезателна дейност Иван Гърчев става заместник-председател на Районната потребителска кооперация във Велико Търново. След това се занимава и със собствен бизнес. Помага и на местния клуб по вдигане на тежести. Най-големият му успех е постижението на Стефан Трифонов, който става световен шампион на първенството в египетската столица Кайро през 1983 г.
За да дойде още по големият му успех на завършилите наскоро Олимпийскиигри в Рио де Жанейро. Като треньор в Олимпийския отбор на Ислямска република Иран спечели две олимпийски титли. Със златни медали се окичиха състезателите Киануш Ростами в категория до 85 килограма, който подобри олимпийския и световни рекорди от 396 килограма в двубоя и Зураб Муради в следващата категория. Иранските състезатели предварително са знаели какво ще вземат за олимпийска титла, което е било и допълнителен стимул за представянето им на Олимпиадата в Рио де Жанейро.
Преди година Гърчев решава да подаде документи за треньор по вдигане на тежести в Иран. Освен него имало още двама кандидати – унгарецът Шалай и Роберт Сколимовски от Полша. Избират Гърчев, но след като първо са поискали гаранции от бившия му треньор в юношеския ни национален отбор Йордан Иванов, който е гарантирал за него. Иванов от дълги години работи в Ислямската държава и си е създал име на голям специалист. Под негово ръководство иранският щангист Хосни Реза Даде става два пъти олимпийски шампион при свръхтежките със световни рекорди.
Така Иван Гърчев в началото на тази година подписва договор за треньор, който изтече на 1 септември. Предварително са му били казали, че след Олимпиадата в Рио Федерацията им по вдигане на тежести ще вземе окончателно решение дали ще получи нов договор.
Гърчев не иска да се занимава с треньорска дейност в България, защото смята, че борбата за власт в родната ни федерация е съсипала щангите. Въпреки това съжалява, че в Рио не е бил с родния трибагреник. Тъгува и за приятелите си от Велико Търново и изказва благодарности към тях, изброявайки имената на много хора, между които Веско Узунов, Кольо Андреев, Илиян Първанов и други. Много му липсват брат му, също спортист, и съпругата му, които са лекари в „Майчин дом” в столицата. Както и двете му деца. Синът му Орлин също дълго време е бил активен спортист. Започва да тренира футбол към Ученическата спортна школа – Велико Търново при известния треньор Петър Хараламбиев. После с юношите на „Валекс” (Трявна) печели сребърен медал от турнира за Купата на България по футбол. През сезон 2001-2002 г. играе за мъжкия отбор на „Етър” в Северозападната „В” футболна група. Бил е още състезател на „Локомотив” (Дряново) и „Академик” (Свищов). Дъщерята на Иван Гърчев – Нели е републиканска шампионка по хандбал с девойките на хандбален клуб „Етър-64”. Освен колегите, приятелите, двете му деца, на които Иван Гърчев изказва благодарности, същото в най-голяма степен се отнася и за съпругата му Валя.

Ангел Ганцаров