И на 60 години „философът” Христо Михайлов си остава философ

Надали има любител на футбола от Велико Търново и областта, който да не познава колоритния, но и техничен футболист от 80-те и 90-те години на миналия век Христо Михайлов. Много неща се знаят за него. И аз си мислех, че няма нещо, което да не знам, но при разговора ми с него по повод 60-годишния му юбилей открих, че не сме знаели нещо много любопитно. Завършилият „История” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” Христо Михайлов, освен по специалността си и физкултура, е преподавал две години и...философия на дизайнери в едно великотърновско средно училище. Независимо, че това е било след приключване на дългата му футболна кариера преди повече от 20 години, Чирпанския и сега не спира да философства. Като се започне от сегашната ситуация в страната и се стигне до най-горещите точки на планетата, от местните ръководители на областта и Стара Загора, където е играл като войник, та се стигне чак до сегашния президент на България. Не пропуска да спомене, че в Русия хората слагат на първо място родината, а след това майката; помни с подробности интересни неща при многобройните си гостувания покрай футбола в различни държави в Европа, Азия и Африка.
Христо Михайлов е роден на 19 август 1956 г. в град Чирпан. С футбол започва да се занимава в Детско-юношеската школа на местния футболен клуб „Яворов”. А едва 22-годишен става капитан на мъжкия му отбор. Като войник се води към трудови войски в поделение в Стара Загора, но играе за местния „Берое” в „А” футболната ни група. Не пропуска да спомене, че по време на лагери, турнета и гостувания е спал в една стая с бъдещия голмайстор на ЦСКА и националния отбор Стойчо Младенов. През пролетта на 1981 г. бъдещият треньор № 1 на Велико Търново Георги Василев го харесал в някакъв мач на ФК „Яворов” (Чирпан) и му предлага да дойде в старата столица. И така през лятото на същата година Христо Михайлов вече е футболист на „Етър”, който току-що е влязъл за трети път в „А” футболната ни група, а Георги Василев за първи път ще води отбора като старши-треньор, и то в групата на „майсторите”.
С виолетовия екип техничният полузащитник Христо Михайлов играе 6 сезона – до 1987 г. През това време записва 179 мача и 13 гола. За „Етър” има и над 50 мача в различни турнири, купи и международни срещи. Заради твърдата си и безкомпромисна игра на терена той е един от рекордьорите за отбора по наказателни картони – само в „А” група те са 9 жълти и 1 червен. След масовото навлизане в „Етър” на младоците от детско-юношеската школа на клуба през 80-те години на миналия век – Трифон Иванов, Красимир Балъков, Николай Арнаудов, Илиян Киряков, 31-годишният през 1987 г. Христо Михайлов е освободен от отбора. Но той не се отказва от футбола, а приема поканата на „кръвния враг” „Локомотив” (Горна Оряховица) и играе за него в групата на майсторите. След това до 40-годишна възраст се състезава в третия ни футболен ешелон и в областните групи с отборите на „Левски” (Лясковец), „Янтра” (Полски Тръмбеш), „Ловико” (Сухиндол) и ФК „Лесичери”.
През всичките тези години и досега той не престава да се грижи за себе си и поддържа оправданата си мъжка суетност – като се започне от ежедневните утринни  кросове на стадион „Ивайло”, та се стигне до умелия подбор на боята за коса, която използва. На 19 август футболистът-философ (на терена и извън него) Христо Михайлов стана на 60 години. Да е жив и здрав и да продължи рубриката си във вестник „Кореспондент” „Легендата Христо Михайлов разказва...”.

Ангел Ганцаров