Тортили с телешко и царевица

Тортилята е практично предложение за разнообразяване на ежедневното меню

Тортилята е практично предложение за разнообразяване на ежедневното меню. Ако изберете варианта да използвате готови питки и боб от консерва, след по-малко от 20 минути вече може да грабвате вилицата. Решите ли сами да си сварите боба и замесите тестото, на финала ще имате още по-добър резултат. Така че и в двата случая плюсове има.

Продути: 4 тортили, глава лук, 250 гр. телешка кайма, консерва боб, консерва царевица, риган, канела, пушен червен пипер, чили сос, зехтин, кашкавал.
Приготвяне: Нарязаният на дребни кубчета лук се запържва леко, след което се слага каймата. Когато тя стане на трохи, се овкусява със сол, черен пипер, риган, канела, пушен пипер. Добавят се отцедените от течността боб и царевица и от лютивия сос. Когато ароматите се смесят, се сваля от огъня.
Хлебните питки се загряват в тиган с малко зехтин и върху всяка се слага от плънката. Поръсва се с настърган кашкавал и се завива на руло. Ако калориите ви се струват малко, поднесете с млечно-чеснов сос – смесете половин кофичка кисело мляко с 3 с. л. майонеза и скилидка счукан чесън.
Вероятно канелата ще се стори твърде екзотична за българския вкус в комбинация с месо. Разбира се, спокойно може да я пропуснете. Същото важи и за чили соса, ако не си падате по пикантна храна. Направите ли това обаче ще ощетите ястието, но все пак най-важното е да ви е вкусно.
Питките пък, вместо в тиган със зехтин, може да да затоплите в микровълнова фурна – напръскайте ги с няколко капки вода, покрийте ги и ги завъртете за двайсетина секунди. Каймата може да всякаква – свинска, смес, защо не и птича. При всички положения обаче най-добрият вариант е да си купите месо и да помолите да ви го смелят в месарницата. На пазара се предлагат консерви от два вида боб - черен и червен, смесени с нахут. Намерите ли такава, не се колебайте да използвате нея.
Настоящето предложение не е от най-здравословните. Затова ви препоръчваме подобни ястия да консумирате само в краен случай – когато времето изобщо не стига, а стомахът ударно напомня за себе си.