Вълко Червенков и Тодор Живков живеят втори живот в търновската „Бузлуджа”

„Червения таван”, така е известно помещението на Николай Колев от Велико Търново, който близо 10 години събира вещи от времето на социализма. Случайно или не таванското помещение се намира в кв. „Бузлужа” - име, което идеално пасва с тематиката на предметната сбирка от периода 1944-1989 г. Малката стаичка на последния етаж обаче вече е доста тясна, за да побере всички експонати от близкото ни минало. Това е и причината Николай Колев повече от всякога да се надява, че някой ще му подаде ръка, помагайки за реализацията на отдавна мечтания от него Музей на социализма във Велико Търново.

Всичко
започнало
от студентските
купони
Формирането на „Червения таван” започнало както всичко ново - на шега. Николай бил студент по история и вече приближавали с колегите си подробното изучаване на новата и най-новата история на България. В същото време в компанията назрял един проблем - липсвало подходящо място, където всички да се събират и да се забавляват. Винаги се намирали по няколко недоволни хазяйки или комшии. Затова Николай Колев започнал да събира приятелите си от Университета на своя таван. В началото го украсил със семейни вещи от времето на соца, за да създаде нетрадиционна атмосфера. Това било в унисон и с материала, който изучавали по това време. Да го превърне в музей му хрумнало, след като посетил Чехия. Една страна, в която повечето жители си спомнят с ненавист за онези години, но въпреки това са направили музей за соцпериода. Така мястото за купони се превърнало в своеобразен Музей на социализма, защото всичките му приятели и познати започнали да носят стари вещи за неговата сбирка. Сега експонатите са хиляди, а самият Николай Колев не се наема да каже точната им бройка.

На „Червения таван”
има всичко
На „Червения таван” буквално има всичко. Най-много са книгите, свързани с периода на социализма. Включително и томче, което е посветено на първата петилетка. Екземплярът е безценен за изследователите. Книгите с конгресите на БКП са се превърнали повече в документи, отколкото в четиво за широката аудитория. Дори в един от томовете е задраскана речта на Трайчо Костов, който след Петия конгрес е анатемосан от партията, споделя Колев. В тясното помещение на последния етаж от блока могат да бъдат открити и внушителни бюстове - на Георги Димитров, Ленин, Тодор Живков и доста масивен на Максим Горки. Последният дава дефиницията за социалистическия реализъм в литературата и затова намира място в „Червения таван” на Николай Колев. Не се знае обаче къде е стоял, донесли му го след почистване на едно мазе. Всъщност повечето приятели на Николай не знаят големи подробности за историята на предметите, които му носят, въпреи че Колев държи да научи повече.
Вълко
Червенков
живее
втори живот
на тавана
Сред изключително ценните експонати е портрет на Вълко Червенко, чиито бюстове са прибрани след 1956 г.

Колев бил изненадан, че такъв екземпляр е запазен и е попаднал точно при него, но предположението му е, че е бил спасен от други репресирани другари на Червенков, обвинени в култ към личността.
Наскоро на тавана се появили много хубави портрети на Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. Те били донесени от читател на Народната библиотека „П. Р. Славейков”, където Николай Колев работи. Човекът намерил портретите в апартамент на виден партиен функционер, след като купил апартамента му в центъра на Търново. Времето в него сякаш било спряло преди 30 години и по стените имало само ликове на величия от БКП.
А на стената в „Червения таван” е закачена и пилотска униформа. Собственикът й е служил във ВВС на Народната Република. Това е един от малкото експонати, които Колев купува, защото смята, че в бъдещия музей трябва да бъдат застъпени всички сфери на живота от онова време, включително от ежедневния бит на българите. Това е и причината по рафтовете да има значки, снимки, стари опаковки от хранителни продукти, игри, различни пособия, знамена, календари, дори клечки за зъби. В това число и шишета от веро, а наскоро приятел на Колев му се обадил и казал, че е запазил неотварян пакет от прах за пране. В колекцията има и напълно запазени кутии с бонбони, които още никой не е посмял да опита.
За щастие до момента никой не е пробвал да обере „Червения таван”, а и колекционери не са се свързвали с Николай, за да искат някои от предметите. По думите му това е така, защото повечето са прекупвачи, които искат да изкарат много пари, купувайки евтини експонати от случайи хора.
Младите
изпадат
в крайности
за социализма
Според Николай Колев идеята на един такъв музей не е да възхвалява или оплюва времето от 1944 до 1989 година, а да направи достъпна историята на тези 45 годни за всички млади хора. По думите му сега е много хубаво, че в интернет вече могат да се видят доста неща, което показва, че периодът е атрактивен за хората. По-младите обаче гледат на епохата по изкривен начин, категоричен е Николай Колев, който смята, че подрастващите залитат в двете крайности - твърде розова и твърде негативна представа за онова време.
Собственикът на „Червения таван” не признава Ретро музея във Варна и този в София, защото твърди, че едното е сбирка, а другото е галерия. За музей по думите на Колев са необходими информационни табла, които да носят образователен характер.

Нищо
различно
от тоталитарното
време
Николай признава, че е писал доста писма до различни институции, в които е молил за съдействие за реализирането на музей. Отговор обаче няма и до днес. Мъжът твърди, че явно не е бил достатъчно настоятелен, а негови познати дори го упреквали, че няма напредък в желанието му за създаване на музей. За да се случи това обаче, Колев споделя, че трябва да отдели цялото си време за този проект, което за момента е невъзможно. В тази връзка се надява някой да му съдейства и да му обърне внимание, защото мястото на тавана е силно ограничено. Според него местните партийни активисти се страхуват да дадат зелена светлина за реализирането на такъв проект, а Колев е убеден, че това са неоправдани предразсъдъци във време, което уж трябва да е различно от тоталитарното. В тази връзка и гласуваната от Народното събрание забрана на социалистическите символи е абсурдна в демократичното общество, за което претендираме, че живеем, настоява Колев. Мъжът е категоричен, че един соцмузей не бива да е пришит към някоя друга сбирка, а да бъде отделен, за да има по-силно въздействие. Така или иначе единствената възможност на Николай Колев да покаже събраните предмети е да гостува в различни музеи. За това обаче му трябва транспорт и куп други приготовления.
Михаил МИХАЛЕВ