Радия Дойчев – последният футболист на „Етър”, изпратен подобаващо

Преди много години много отбори в страната, в това число и „Етър”, се разделяха по подобаващ начин с футболисти, оставили значителни следи с играта си, допринесли за развитието и успехите на клуба. Във Велико Търново подобни тържества преди официални срещи бяха направени за някои от легендите на виолетовия отбор, играли над 400 официални срещи за „Етър” – Йордан Ценов, Стефан Чакъров. Легендата на българския футбол Кирил Ивков игра само един сезон с виолетовия екип, но помогна с опита си за второто влизане на „Етър” в „А” група през 1979 г. Той също беше уважен по подобаващ начин – поздравления, благодарности, цветя, подаръци. От своя страна той символично връчи фланелката си на републиканския вицешампион за деца по това време (1979 г.) - 14-годишния бъдещ футболист №1 на България за 1996 г. Трифон Иванов, а капитанската лента на Бойко Димитров.

Но след това само на един футболист – Радия Дойчев, беше оказана такава чест и оттогава традицията беше прекъсната. А имаше и други заслужили, които трябваше да бъдат уважени. Например един Георги Георгиев, който е рекордьор за клуба с 14 сезона и 290 мача за отбора в „А” група. Но за съжаление след Радия Дойчев на нито един футболист не беше организирано подобаващо тържествено изпращане.
Ради, както го наричаха колегите му, е роден на 6 април 1952 г. в село Младово, Сливенска област. Футбол започва да играе от ранното си детство. Още като ученик в 7-ми клас талантът му е забелязан и той е поканен да играе за мъжкия отбор на родното си село в една от областните групи. А към него още от тази ранна възраст е имало оферти от „Загорец” (Нова Загора), „Сливен” и „Берое” (Стара Загора), като представители на тези клубове са идвали в дома им да го искат от родителите му. По това време го вземат и в Детско-юношеската школа на футболен клуб „Сливен”. Успоредно с това играе и в мъжкия отбор на ФК „Загорец” (Нова Загора), с който влиза в Южната „Б” група. От там го харесват и го вземат в столичния „Локомотив”, с който отбор играе в „А” група през периода 1971-1973 г. Войнишката си служба изкарва като футболист в мъжкия отбор на Сливен, с който също играе в „А” група. По-късно става и негов капитан.

През 1980 г., когато „Етър” за втори път изпада от групата на майсторите, опитният старши-треньор на отбора по това време Васил Методиев поема ангажимента, още през следващия сезон да го върне в нея и прави много сериозна селекция с три големи имена с дългогодишен опит в „А” група. От „Берое” (Стара Загора) е привлечен опитният централен защитник Христо Белчев-Операта. От „Миньор” (Перник) идва юношата на ЦСКА Красимир Ковачев-Малката Тула (син на легендата на армейците и на националния отбор Никола Ковачев-Тулата). От Сливен – капитанът и голмайстор на отбора Радия Дойчев, а от „Чумерна” (Елена) се завръща юношата на „Етър” Ивелин Младенов.
С тези сериозни попълнения „виолетовите” безпроблемно за трети път влизат в „А” група. В нея Радия Дойчев играе за „Етър” 4 сезона – от 1981 до 1985 г., като през това време записва 92 мача и 23 гола. А в първия си сезон с виолетовия екип през 1980-1981 г. в „Б” група записва 32 мача и 13 гола. Той е част отбора на „Етър”, когато през август 1981 г. като „Б” Национален отбор на България печели Купата на голям Международен турнир с национални отбори от 5 държави.

Окончателно прекратява с активната си състезателна дейност като футболист на „виолетовите” на 29 септември 1985 г. Тогава преди срещата от първенството на „А” Републиканска футболна група между отборите на „Етър” и „Ботев” (Враца), завършила с убедителна победа на вече бившите му съотборници с резултат 6:1, ръководството на клуба му организира специална церемония, на която той предава фланелката си на юноша на клуба и получава поздравления от ръководители, треньори и съотборници. След оттеглянето си от състезателната дейност, Радия Дойчев започва треньорската си кариера. Отначало е треньор на дублиращия отбор на „Етър” и едновременно с това и помощник на Георги Василев в мъжкия. През 1988 г. е поканен за старши-треньор на „Розова долина” (Казанлък) и класира отбора за „Б” група. След това вкарва в същата група и „Чумерна” (Елена), където изкарва две години начело на този отбор. След това е осем месеца в „Янтра” (Габрово). От там се завръща като старши-треньор на „Етър” в „А” група през сезон 1992-1993 г. Той е начело на отбора и през пролетта и есента на 1997 г. За последно той е старши-треньор на отбора през пролетта на 2000 г. в „Б” група. В момента е треньор на „Лозен” (Сухиндол).
Тържеството по повод прекратяването на активната състезателна дейност на Радия Дойчев е последното в историята на футболен клуб „Етър”, на което официално и в тържествена обстановка е изпратен заслужил футболист на клуба. Той имаше привилегията да се радва последен от всички футболисти, играли за „Етър”, на такова тържествено изпращане. Ради Дойчев, който беше всеотдаен и на терена, и като треньор, през миналата седмица навърши 65 години.
Ангел ГАНЦАРОВ