Великотърновец лекувал Фердинанд I и Борис III

На 7 април отбелязахме Световния ден на здравето и празника на здравния работник. За един от строителите на медицинската наука в България - великотърновеца д-р Марин Русев, разказва в книгата си „Споменъ от Търново” Катя Митова Ганева.
Доктор Марин Русев е един истински строител на медицинската наука в следосвобожденска България. Той бил признат още от своите съвременници. За 40-годишната му санитарно-обществена дейност било  организирано официално тържество. То се състояло на 22 юни 1930 г. в Медицинския факултет на Софийския университет в присъствието на цар Борис III, княгиня Евдокия и княз Кирил, както и всички светила на медицинската наука. Факултетният съвет го провъзгласява за почетен доктор на Софийския университет. Цар Борис III след прочувствено слово за делото на юбиляра и с голяма лична благодарност от името на цялата царска фамилия награждава д-р Русев с голямата лента на народния орден “За гражданска заслуга”.
Д-р Марин Русев е възпитаник на Търновската мъжка гимназия “Св. Кирил”, а м. май 1890 г. завършва медицина в Женева. Кариерата му започва като ординатор при Търновската първостепенна болница (1890­1892 г.). Продължава трудовия си стаж в София като поддиректор на Гражданската санитарна дирекция (1892-1894 г.), ординатор в Александровската болница, Софийски окръжен лекар. В периода 1903­1908 г. е назначен за директор на Дирекцията на народното здраве. Още в първата година създава така необходимия “Закон за запазване на общественото здраве”.
С избухването на Балканската война и обявяването на общата мобилизация на 17 септември 1912 г. д-р Русев получава назначение във Военносанитарната инспекция като член на евакуационната комисия в Стара Загора. Като участник във войните достига до най-високия чин на военносанитарното ведомство ­ санитарен генерал-майор, като същевременно е ръководител на Дирекцията на народното здраве.
От 1894 до 1903 г. д-р Русев написва  11 медицински труда. Голяма е заслугата му в основаването и редактирането на списанието за българските лекари ­ “Медицински сборник”, ежемесечно издание, започнало да излиза от април 1895 г. редовно и непрекъснато до 1900 г. Негова заслуга е и издаването на “Известия на Гражданската санитарна дирекция”.
Д-р Русев се счита за основател на санаториалното дело у нас. При една обстойна обиколка на България прави печалната констатация, че охтиката в България “...нанася опустушения, че цели семейства се разоряват и унищожават и всяка година умират по 12 000 души от туберкулоза”. Така достига до извода, че “първата мярка трябва да бъде построяването на един санаториум за гръдоболни”, и поставя този въпрос пред Висшия медицински съвет. Благодарение на усилията си д-р Русев лично открива първия български планински санаториум за гръдноболни в Троян на 3 юли 1905 г. Впоследствие се откриват, отново с негова помощ, Морският санаториум във Варна, втори такъв край Бургас, санаториум “Цар Фердинанд I” в с. Искрец.
Забележителният медик е основател и на Дружеството за борба против туберкулозата в България и е в неговия Управителен съвет повече от 20 години. През 1930 година излиза книгата му “Туберкулозата в България и борбата против нея”, а година по-рано ­ “Минералните води и баньолечението”.
Голямата гордост на д-р Марин Русев в административно отношение е сериозната подготвителна работа и откриването на Софийския медицински факултет.
В лечебно отношение си е извоювал завидно място в първите редове на българските лекари. Той е личен лекар на цар Фердинанд I, а след това и на цар Борис III, принц Кирил, княгините, както и на цялата царска фамилия. Те са му доверявали всички проблеми около тяхното здраве и благодарение на професионализма си д-р Русев се утвърдил като техен безценен съветник и лекар. Неслучайно е известен като “царския доктор”.
Но въпреки професионалните и личните контакти с високопоставените особи, не е пренебрегвал и обикновените си сънародници. Безвъзмездно е преподавал хигиена в продължение на много години в Стопанското училище “Мария Луиза”, също безвъзмездно е бил лекар на питомците в сиропиталищата “Княз Борис Търновски” и “Княгиня Надежда”.