Живот в полет

Между небето и земята преминават 40 години от живота на 56-годишния търновец Христо Христов. За това време той е направил 1238 скока с парашут и обучил стотици парашутисти. На 7 май, точно 40 години след като за първи път видял как парашутният купол се отваря над главата му, Христо и още петима негови приятели отпразнуваха юбилея с групов скок в небето над Мадрид.

Преди 3-4 години бившият инструктор във Военното училище се нареди сред хиляди българи, избрали емиграцията във Великобритания. Мечтата му обаче е да се върне колкото се може по-скоро и да направи клуб във Велико Търново, където да се събират ветерани и да се обучават млади парашутисти.
1238 скока за 40 години е равносметката на парашутиста от Велико Търново Христо Христов. Първият си скок прави на 7 май 1977 г. Точно 40 години по-късно, на 7 май 2017 г., заедно с още петима приятели отпразнува юбилея с групов скок на базата край Оканя, близо до испанската столица Мадрид.
Двама негови познати – парашутисти от Казанлък, са инструктори в центъра за парашутизъм и безмоторно летене в Оканя. Приятелят му Борислав Димитров, който от години живее в Испания, се наел да организира празника. Преди юбилейния скок той подарил на Христо тренировки в аеродинамичен тунел.

„Беше добре да потренираме. Груповият скок си има доста специфики. Когато скачат заедно хора с различно тегло, трябва предварително да се отработят нещата така, че в един момент всички да се събират в една фигура. Нашата фигура не се получи перфектна, но това няма значение. Важното е, че емоцията беше страхотна и ми остана спомен за цял живот”, разказва Христо. Друг от приятелите пък му подарил заснемане с камера на скока, така че споделената емоция е запечатана и във видео. Специални гости на празника били съпругата на Христо - Илияна и дъщеря им Яна.

Христо е родом от Плевенското село Градище и е роден с любовта към небето. Още като дете се занимавал с авиомоделизъм и бил привлечен от летенето. Като ученик в Механотехникума в Горна Оряховица попада в местния авиоклуб. Първо завършва курсове за авиомеханик, а после се насочва към парашутизма. Прави първия си скок на 7 май 1977 г., още ненавършил 17 години. В казармата същото бил парашутист, а през 1985 г. става инструктор във Военното училище. Пенсионирал се през 2000 г. и с 20-те заплати започнал малък бизнес. Преустроил си гаража на магазинче за хранителни стоки, каквито масово никнеха по онова време. В началото бакалията вървяла добре, но после големите хранителни вериги влязоха в България и видяха сметката на хиляди магазинчета като Христовото. В крайна сметка бизнесът започнал да умира, трупали се кредити и бившият военен инструктор станал заварчик. Но при една криза в новия му бранш бил съкратен. И като хиляди други, Христо поел пътя на емигранта. Започнал курс по немски, защото първоначално плановете били да замине за Германия. Станало така обаче, че му се отворила възможност за Великобритания. Не се колебал и тръгнал веднага. Бил на 53 години. Наложило му се да учи ускорено английски, сменил доста работи и му било много трудно, но успявал да си обслужва кредитите и да се грижи за жена си и дъщеря си в България. От няколко месеца работи по възстановяването на едно имение в Южна Франция. След това вероятно пак ще се върне в Лондон и колкото и да му се иска да се прибере завинаги, ще остане на Острова колкото се може повече, за да изплати задълженията си към банките в родината си.
Дори и във Великобритания Христо не се отказва от парашутите. Островът не е много благоприятен за скокове заради променливото време. По-сигурно е, че ще скочиш, ако отидеш до Испания. Има и достатъчно евтини полети между двете страни. Докато бяхме в Оканя дори имаше голяма група британски парашутисти, които редовно идват в Испания, за да скачат. Все още не бих могъл да си позволя да скачам редовно, но макар и по-нарядко, ще продължа, убеден е Христо.

Мечтата му е, като се върне в България някой ден, да преустрои магазинчето в клуб. Там на кафе ще се събират старите парашутисти, а в същото време ще се обучават младите им последователи. Христо има опит в обучението не само като инструктор във Военно училище. Водил е курсове и към Авиоклуба, а след пенсионирането си има 23 обучени ученици. Дори и в момента има две-три момчета, познати на дъщеря му Яна, които се запалили покрай снимките в Интернет и които искат да станат парашутисти.
Преди да замине за Англия, Христо бил един от най-активните членове на горнооряховския Авиоклуб и част от отбора му по парашутизъм. През 2009 и 2011 г. отборът им става трети на Републиканското първенство. При това е единственият частен клуб, където всеки си плаща сам и всичко се крепи на ентусиазма на членовете му. Състезавали се с представители на военни училища и части, баретите, полицията и т.н. И при все, че средната възраст на отбора била 49 години, успяват да се наредят сред най-добрите.
Парашутизмът е скъп спорт и в България, и в Европа. Един парашут е поне 7000 лева. Таксите също не са малки. В Оканя три скока и задължителните застраховки са 240 евро. Такива са цифрите и в България, само че в лева.

Но пък нищо не може да те спре, когато небето ти е влязло в кръвта. За 1238 скока Христо е отварял три пъти резервния парашут. Последният път бил на едно Републиканско. Тогава за първи път не се зарадвах, че виждам небето, когато погледнах нагоре и видях, че парашутът ми е сцепен на две и вместо купол над главата си виждам небе, разказва парашунистът-ветеран. Всичко става толкова бързо, че нямаш време да мислиш нищо. Не съм си виждал живота на лента, не знам дори дали съм имал време да се страхувам. После вече преосмисляш нещата, но пък вече си се спасил. Така че вадиш поуки и продължаваш, разказва за опасните ситуации Христо.
Елена ВЕЛКОВА