6000 български монети разказват историята ни след Освобждението

Уникална нумизматична изложба вече няколко месеца гостува във Велико Търново. Жителите и туристите в старата столица на практика за пръв път имат възможността да се докоснат до всички монети, сечени в страната ни след Освобождението. Завладяващите златни и сребърни левове буквално спират дъха на онези, които посещават изложбата в хан „Хаджи Никули”. Колекцията е събирана години наред от цял свят – от Австралия до Канада, от Англия до Индия, от Русия до Япония. Те са оцелели от набезите на различни недоброжелатели и притопяването за репарации след войните. Така се ражда и изложбата „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третата българска държава”.

Великотърновец, живеещ в САЩ събира монетите години наред

Изложбата е дело на живеещия в САЩ великотърновец Деян Спиридонов и братя Владови, които ръководят УС на фондация „Търново”. Колекционерът събирал монетите в продължение на години, а изложбата на практика няма аналог в цяла България. Спиридонов заминава за Америка през 90-та година, завършва английска филология в Софийски университет. Нещата за него се развиват благополучно, мести се да живее в Сан Диего и спечелва доста пари. Като родолюбив българин решава да събере всички монети, сечени по времето на Третата българска държава. В богатата му колекция попадат левовете от периода 1882-1937 г. За позиционирането на изложбата помага и специалистът по нумизматика и диpeктop нa тъpнoвcкия филиaл нa Нaциoнaлния apхeoлoгичecки инcтитyт c мyзeй пpи БАН доц. Константин Дочев, който е консултант на експозицията. По думите му целта на изложбата е да покаже на българите, че със задружни усилия нашите предци са успели да съградят силна държава след Освобождението и дори да секат монети с висока стойност.

България влиза в еврозоната още през 1882г.

Още през 1881г. се приема Закон за правото за рязане на пари, а през 1879г. е учредена БНБ. Тогава започва държавния живот, пускат се първите медни монети през 1881г., а през следващата се пускат и сребърни монети от 50 ст., 1лв., 2 лв., и 5 лв., разказва доц. Дочев. По думите му с приемането на Закона, е решено българските пари да влязат и в Латинския монетен съюз.

„Той е основан от Франция, по онова време всички негови членове са секли монети по образец на франка, такива са и българските сребърни монети, които стават обменяеми в цяла Европа. Така тогавашното княжество изпреварва съвременната република и влиза в предшественика на еврозоната. В Латинския монетен съюз са участвали Франция, Австро-Унгария, Швейцария и други развити страни”, обяснява доц. Дочев. Според него това е била и причината българите да пътуват спокойно в цяла Европа по онова време, защото са обменяли спокойно български левове във франкове.

Аудиогид на английски и български посреща гостите на експозицията

В изложбата от златни и сребърни монети са представени и съпътстващи предмети от епохата, както от бита, така и от трите войни. Те са предоставени от Регионалния исторически музей във Велико Търново и етнографската експозиция „Маслянкови и синове” в с. Самоводене.  Атрактивен и полезен за посетителите на нумизматичната изложба в хана „Хаджи Николи” е аудиогидът на български и английски език. Доц. Дочев е приложил кратки очерци към всяка витрина. Входа на изложбата започва с исторически справки около събитията преди пускането на всяка монетна емисия. Могат да бъдат видени и различни везни за притегляне и оценка на монетите, както и монетни аксесоари.

Стоте златни лева били развнотойни на френските франкове

В изложбата може да бъде видяна и една от най-редките монети по време на Третата българска държава, а именно златната монета от 100 лв. Тя и в момента е голяма рядкост, а по онова време е била с еднаква стойност спрямо френския франк, разказва доц. Дочев.

„Първите златни монети от нуминал 10, 20 и 100 лв. се пускат по времето на княз Фердинант. Монетата от 100 лв. е в тираж от 5000 бройки, а останалите са над 75 000 и се разпространяват сред населението. Но монетите от 100 лв. представляват изключителна нумизматична ценност и могат да се колекционират и продават, защото не са културна ценност”, споделя Константин Дочев. По думите му голяма част от нещата, които са протичали във финансовия живот на българската държава отново са свързани с Търново. Според него чрез сеченето на българските монети страната ни се е отървала от руските рубли, които били по-тежки и създавали дисбаланс в паричното ни обръщение. В тази връзка нова емисия от златни монети се пускат през 1908г., непосредствено след обявяването на България за независима държава.

Търовец е най-дългогодишният управител на БНБ

19 години е рекордът на за най-дълго управление на БНБ от един човек. Той принадлежи на великотърновския банкер Моллов, заемал длъжността на гуверньор по онова време. Неговото дело спомогнало за утвърждаване на българския лев в световен мащаб. Не случайно стойността на българските пари са усещани и от джоба на княжеските поданици у нас. Посетителите на изложбата могат да направят сравнение колко са стрували основни хранителни продукти по време на Третата българска държава и колко струват днес. Показани са пакети със захар и брашно, към които прилежно е закрепена и касовата бележка.

Последните сребърни монети са изсечени през 1916г.

Първата световна война и Балканските войни дават своето отражение върху възможността на държавата да сече монети. Последните сребърници са излезли през 1916 г., но получават много слабо разпространение, защото са притопени и дадени като репарации на Сърбия и Гърция.  Те са сечени в Австро-Унгария, но сега се намират твърде рядко. Фалшификатори се опитват да правят различни реплики, обръщайки девятки като шестици и изработвайки нови матрици. Те обаче не са много успешни, защото през годините сме ползвали монетните дворове на Санкт Петербург и Лондон. Практика, която е използвана и по времето на социализма. Посетителите на изложбата обаче имат шанса да видят сребърни монети от 50 ст. и 1 лв., спасени от посегателството на великите сили след войната.

1930 г. отново пускаме сребърни монети

След като България успява да се стабилизира след войните и тежките репарации, отново започва да сече сребърни монети. Появяват се през 1930 г. монети от 20, 50 и 100 лв, а на тях е изобразен цар Борис III. Те се секат до 1937г., а от тях са пуснати в обръщение милиони левове. Втората световна война обаче спира съвземането на българските пари и слага край на финансовия ни подем. Едва през 1963г. в България започват отново да се секат юбилейни монети, които днес са много модерни.

„Изложбата е подредена с вкус и приглушена светлина. Някъде има и чувство за хумор, атмосферата е много добра. Представени са облекла и предмети, някъде със закачливост. На входа са поставени и цървули, тоест всеки да си знае от къде е тръгнал”, шегува се доц. Дочев.

Михаил МИХАЛЕВ