Археологът проф. Константин Дочев: Никога не съм бил кабинетен учен, а политиката беше голям опит за мен

В края на миналата година той навърши 70 години и по този повод Археологическият институт с музей към БАН посвети специален брой на проф. Дочев. Всъщност той има не едно и две амплоа. Археолог, ръководител на великотърновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, човек с дълга и успешна научна кариера. Влиза в голямата политика като народен представител и областен управител и оставя в нея трайна и добра следа. Вече пенсионер, той не спира да пътува и консултира колегите си археолози при всяка открита монета. В това интервю се опитахме, ако не да обхванем, то поне да маркираме най-важните събития в твърде интересния му живот.

- Г-н Дочев, да започнем разговора ни с биографията Ви…

- Аз съм зодия Скорпион, роден съм на 21 ноември 1950 г., във Велико Търново, в семейството на православни българи. Имам две сестри по-големи от мен. Учил съм в ОУ „П. Р. Славейков” до 8-ми клас, след това в Строителния техникум – „Геодезия и картография”. В казармата съм ходил и не ме е страх от много неща. От малък, с торбичката с книжки, вървях пеш всяка седмица от Старата автогара (имахме къща там, после я събориха) до Окръжна библиотека. Четях приключенска литература, бях се запалил и от историята на България, особено по Средновековието. И независимо че завърших като добър специалист по геодезия, не ме влечеше. Завърших „История” във ВТУ. Още от първи курс тръгнах по разкопки - с Тодор Овчаров, с доц. Янка Николова, Петър Славчев. При една бригада през 1975 г. колегата Атанас Попов от създадения предната година Национален археологически институт с музей ме хареса и след като завърших 4-ти курс, кариерата ми започна там - в Търновския филиал, от 1976 г. до 2018 г. Повече от 10 години бях и негов ръководител. Наред с археологията започнах да се занимавам с един от най-трудните дялове на нумизматиката – монетите от Византия и средновековна България. Постепенно, благодарение на добрата работа на търновските археолози, които извадиха от разкопки хиляди монети, станах и в момента съм един от най-добрите специалисти и единствен професор по нумизматика на този дял от науката. Имам 4 самостоятелни книги и над 100 научни публикации, които се четат в цял свят.

Не съм останал без работа и след като се пенсионирах на 30 ноември 2018 г. Пет години ме водят още към НАИМ и съм в час с нещата. Е, малко ме понаболяват краката, но имам добър жизнен статус. Постоянно ме търсят за консултации и експертизи. Редовно консултирам колегата Овчаров. А и други колеги, щом намерят монети, веднага ми ги пращат, сега съвременните комуникации позволяват това. Преди седмица ми донесоха две рецензии да правя – за хабилитация и научна степен. Търсят ме и различни институции, най-вече полицията, когато конфискуват монети.

Имам и над 25 години преподавателска дейност във ВТУ„Св. св. Кирил и Методий” и в Пловдивския университет. Но не съм кабинетен учен. Имам си опорни точки. За да имам тези познания, аз, заедно с колегите, съм имал възможност да проуча много обекти. Обиколил съм от Ивайловград до Видин и от там до Дръстър (Силистра) та до Резовска река. Вече излязохме от това картинно описание какво има на лицето и опакото на монетите. А се обръща внимание на нови изводи и заключения за прочутите явления в тогавашния свят на парите.

- Вълнуващ ли е древният свят на парите?

 - Парите винаги са си били пари, независимо дали са металически или по-късно заместени от книжни купюри. Но истинските пари, както казва Карабас Барабас, са златните и аз се занимавам с тях, и със сребърните, както и с техните заместители - бронзовите и медните монети. Всички процеси, които ние преживяваме, са от древни времена. Е, не е имало борси и акции в съвременния смисъл, но е имало борси за всички важни стоки като зърнени храни, злато, сребро, калай, мед. Всичко това се е препродавало от Испания и Португалия до днешен Китай и Монголия. Имало е наблюдатели, и всяко пристанище и всеки град си имал курс на златната монета. А още през Средновековието, даже пред античността, се създават парични зони. България винаги е била в зоната на авторитетната византийска златна перпера или златния солид (номизма). Арабските халифати са били в зоната на арабския дирхам, а нещастните европейци - в зоната на сребърната марка (малка, дребна, нискостойностна монета). Както тогава, така и сега, златните монети са били за едри плащания, за подкуп на племена и печелене на съюзници, за плащане на войската и на наемници, за покупка на огромни количества храни.

- Кога в средните векове българските пари са имали най-голяма стойност?

- Дълго време при нас в обръщение е била златната перпера, но по времето на Константин Асен, през 1257 г., той прави частична деноминация – привежда стойността на медните монети спрямо перперата и от тогава имаме редовно монетосечене. Но най-успешни и с международен авторитет са сребърните монети на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.), на които са изобразени той със своя любим син Михаил Асен. Тези сребърни монети се използвали широко не само в Българското царство, но и във Влашко, Молдова и Украйна. Не изпадам в изкуствен патриотизъм, но винаги съм казвал, че границата на българската държава, чак до времето на Иван Шишман, е много, много на североизток. Даже преди две-три години излезе една публикация, че в Източна Англия, по време на разкопки, е излязла монета на Иван Александър, толкова е била разпространена…

- Да припомним и на кои обекти сте били…

- 12 години съм работил на църквата „Св. 40 мъченици” – в южния и северния двор, с Атанас Попов. Това, което го виждате реставрирано, е минало през нашите ръце и очи. До 2007 г. бях там, довършвахме. След като той почина през 1987 г., продължихме с Мирко Робов, Константин Тотев. След това взех обект на Трапезица, но взе да ми става трудно и през 2015 г. се отказах. Но и там открих Трета порта -  неизвестна, кули и други интересни неща. Особено вълнуващо за мен беше, когато с Атанас Попов, който много вярваше на писмените извори, по-точно Житието на св. Сава, открихме килиите в „Св. 40 мъченици” и на базата на нашето откритие се направи тази възстановка – криптата и костницата до входа. Открихме столовата на манастира и много находки, които сега са в Регионалния музей – около 2000 хиляди монети. А на Трапезица разкрихме част от крепостната стена, през 2011 г. Но тази крепост е малко проучена, сигурно колегите имат още 20 години да работят, ако ги финансират.

- Коя е най-ценната монета, на която сте попадали?

- Аз съм попадал на много на брой ценни монети, но първенство държи златната перпера на цар Иван Асен II. Тежи 4,22 грама и е 21 карата. Тя е единствена по рода си и има много интересна история. Придобита е по нелегален начин от Сърбия през 1933 г. Разменена е с хърватски нумизмат срещу 13 други монети и е изнесена почти криминално, като е монтирана на обикновено колие, да за да мине митническия контрол. В момента се съхранява в НАИМ. Три-четири пъти съм я проверявал. Рядко се показва, само на важни събития. Нашият Великотърновски регионален исторически музей имаше изключително редки монети - римски ауреос, статири на македонските владетели Филип II и сина му Александър. Но на 16 януари 2006 г. трезорът беше ограбен и най-скъпите монети  бяха откраднати. Между тях имаше и две много редки и ценни монети на римския император Проп (275/76 г).

Ценни за нас и нашата история са сребърните и бронзови монети на тракийските владетели. Те имат 500 години монетосечене, което толкова малко българи знаят. От 446 г. пр. Хр. до 31 – 32 г. сл. Хр. от Одриското царство почти всеки владетел имал монетосечене. Както виждате, търсят компоненти на българската народност, но да не забравяме, че траките са били основна част от нашето ДНК.

- Къде обичате да отдъхвате?

- Вкъщи. Аз съм патриархално настроен човек и много обичам домашния уют. По строго определен час се сяда, пие се по една ракия… Една, не една след друга.

- Бяхте част и от голямата политика…

- Бях народен представител в 38-то НС, 2 години и 9 месеца. В комисията по културата. На мен и колегата Пламен Радонов се дължи отбелязването на 22 септември като официален празник. Ние бяхме вносителите. Защитил съм го пред зала и още същата година – 1998 г. Йордан Соколов пристигна във Велико Търново, независимо, че валеше дъжд, празникът започна и постепенно придоби авторитет. Участвал съм и в утвърждаването на българския герб, заедно с колеги депутати. Бяхме една извънредна комисия, защото гербът трябваше да бъде приет и през 1997 г. го приеха. С моя помощ като специалист в хералдиката, нумизматиката и иконографията. Иначе, историческите ми познания послужиха при участието ми в написването на преамбюла на Закона за виното и спиртните изделия. Стана ми интересно и взеха да ме водят на сомелиерски събития. Веднага да уточня, че не съм пияч. Но преамбюла си го пазя досега и трябва да го издам отделно. Писах увода и на Закона за регионалното развитие, много хубава е мотивацията ми пред колегите от другите комисии при създаването на Закона за териториалното устройство на Република България. С Красимир Каракачанов, Емануил Йорданов, аз и един колега предложихме да преименуваме всички области според историческия си облик. Например Великотърновска да се казва Царска, Плиска да бъде Старопрестолна и т.н. Но предложението не мина, само ни се подиграха, оругаха ни и така се провалихме. Започнахме и закона за музеите, който после стана Закон за културното наследство.

- Бяхте и областен управител, какво си спомняте от това време?

 – Бях за кратко – от 13 януари 2000 г. до 1 август 2001 г.. Но както и сега да се тупат по гърдите, никой нямаше да направи така добре Южния пътен възел. Благодарение и на  нашия натиск, контакти и познанства. Открихме го още ноември 2000 година. Стоя малко без осветление, но това сложна пътно съоръжение и досега помага. А пък пожари, пожари… Даже Родилният дом пламна по мое време. Някой сякаш ги палеше нарочно, с толкова много пожари трябваше да се справяме. Трудно беше, но областният управител е отговорен човек. Държал съм винаги за безопасността: РЗИ, Пожарна, Спешна помощ да бъдат винаги в услуга на хората. Сега обаче според мен тази длъжност – областен управител, е принизена. Когато бях назначен, вече имах опита на народен представител, общински съветник, председател на СДС. Имах и увереност, защото колегите народни представители бяха зад гърба ми. А сега те не смеят да отидат при някой министър да настояват за нещо. Има и друго, да не забравяме, че Иван Костов всеки месец ни викаше и минавахме като на строеви преглед. Каквото и да го хулят, и ругаят, за мен той е един от най-добрите министър-председатели и след него няма друг такъв.

- Да разбирам, че не съжалявате за това, че бяхте в политиката…

- Не, това е голям опит. И ми позволи да се запозная с големи личности и възпитани хора.

- Сега бихте ли се впуснали в политически битки?

- Това вече е работа за по-млади.

- Доволен ли сте от живота си до тук?

- Имаше още неща, които трябваше да бъдат направени, но съм оптимист, че младите ще живеят в по-добро общество. Без големи лъжи, простотия и простащина, които никак не обичам.

- Има ли от какво да се срамувате?

-  Да, не винаги съм проявявал, да не говорим за мъжество, но решителност. Но не е било фатално и животът го е туширал. Саркастичен към себе си, но никога към чуждите хора.

Ана Райковска