Д-р Иван К. Иванов: Последните избори показаха, че тези, които искат да управляват - не могат, а тези, които могат - се страхуват и не искат

Психологът д-р Иван Кирилов Иванов е роден във Велико Търново. Завършил е магистратура по социална и клинична психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, практикуващ психолог е, развива консултантска и психотерапевтична дейност в София. Доктор по политически науки от Нов български университет, преподавател в катедра „Психология” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Бил е народен представител в 43-ото Народно събрание, заместник-председател на Парламента. Той е един от инициаторите за създаване на магистърска програма по политическа психология във ВТУ. 

- Преди два месеца, точно преди изборите , направихте анализ на кампанията, стъпвайки върху тезата за „отсъстващото присъствие” и „присъстващото отсъствие” на някои от кандидатите. Продължиха ли тези поведенчески модели на политиците и след изборите?

-По-скоро „отсъствието“ по време на предходните избори се трансформира в „хистерично присъствие“ по време на краткото 45-то Народно събрание и сега в настоящия предизборен период. Сякаш в политическата класа в момента се напомпва ирационален страх, че минаването метър в предходната предизборна кампания сега ще им се отрази зле и в момента компенсират този страх със свръхактивност, която е доста оперетна и фалцетна. Усещането е за известно объркване и хаос, но подплатени със силни чувства на гняв, омраза и противостоене.

Има два сценария в тази ситуация. Или този хаос ще се трансформира в преподреждане и установяване на нова политическа конструкция (но не нов политически модел, за който сегашната класа няма знания и капацитет), или политическото ще регресира и ще ни тласне в дългосрочна политическа криза.

И двата сценария не са лоши обаче, предвид сегашната ситуация, в която става ясно, че така повече не може да продължава. Т.е.

в момента се намираме в период на

ничия земя, в който хората са с

изострени негативни емоции и леко объркани,

но това психологически дава послание към политиците, че трябва да се действа и че нещо трябва да се промени.

В този смисъл очаквам много по-активна и действена кампания за 46-я Парламент, както и по-изострени предизборни сблъсъци от страна на кандидатите.  

-45-ото Народно събрание имаше забележително кратък живот, един от най-кратките в цялата ни история. Как бихте описал неговата работа?

-Като ударно и камерно издание на предизборна кампания. Но и като сигнал, че парламентарният хъс и дух се завръщат. Времетраенето на този парламент беше предизвестено от резултатите на последните избори. След тях стана ясно, че

тези, които искат да управляват, не могат,

а тези, които могат, се страхуват и не искат.

Всяка партия беше сложила червена линия за разговори с друга и така се получи преговорен ребус, който нямаше решение. От друга страна се получи разцепване в парламента на ГЕРБмнозинство и антиГЕРБ малцинства, които малцинства обаче останаха разпокъсани, с цел запазване на бъдещи позиции. В подобна ситуация беше ясно, че този Парламент приключва и цялата му работа се ориентира към предизборна риторика. Фактически в това камерно НС бяха свършени три основни неща – прие се идеята за машинно гласуване, плюс сформирането на нова ЦИК, създаде се нарочна комисия за разследване на досегашните управляващи и се отхвърли идеята за изцяло мажоритарни избори.

Реално партиите в рамките на това НС си спечелиха още 3 месеца за предизборна кампания в рамките и на служебен кабинет, като това постави по-силно на политическата сцена и фигурата на президента.  

-За зло или за добро влязохме във второто ниво на спирала от избори. Ще продължим ли по спиралата или все пак ще стигнем до стабилно правителство?

- „Избори до дупка“ беше нарицателен израз от времето на прехода, с който политическите противници на управляващите бяха сплашвани в миналото. Освен аргумента за допълнително изхарчени бюджетни пари, аз не виждам нищо лошо от повторение на изборите, още повече, че това е конституционно издържано.

Три основни риска виждам обаче при

провеждането на толкова близки

времево парламентарни избори.

Първият е резултатът от предходните да се възпроизведе и това да „затормози“ допълнително политическия процес, който може да се превърне в хронична криза. Вторият е политическите партии да повторят нежеланието си да влизат в преговори за кабинет, което не е целта на демократичната процедура, при която всяка партия е длъжна да отстоява интереса на своите избиратели и да търси властови излаз. И третият риск е при повторно зацикляне и невъзможност за съставяне на правителство да се върви към нов (удължен) служебен кабинет, което би създало ситуация за засилване ролята на президента, с възможност за отваряне на дебат за преминаване към президентска република.

Казвам риск, защото точно този дебат би изместил фокуса от лошото управление, корупцията, нереформираните институции и нуждата от съдебна реформа към въпроса за политическата форма на управление, която в случая е вторична.

-Как определяте понятията „спечелили” и „изгубили” изборите? Не са ли те вече доста размити и не толкова еднозначни?

- Партиите са създадени, за да водят битка с мирни средства. Това по дефиниция прави така, че винаги има наглед спечелили и загубили битката. В чисто теоретичен план печели този, който формално е първи на изборите, но де факто печели този, който има най-голямо доверие за създаване на правителство.

В този смисъл на последните избори сякаш никоя партия не спечели, предвид невъзможността за създаване на работещо правителство. Всяка партия обаче си вярва и артикулира представянето си като печалба. Партиите дефинитивно са задължени да го правят, предвид необходимостта да мотивират избирателите си да ги подкрепят.

Аз много харесвам метафората за политиката

като за „виенско колело“, където един

път си отгоре, а в следващия момент си отдолу.

Въпросът сега в България обаче е, че колелото не само трябва да продължи да се върти, а че е нужна смяна на пасажерите, които се въртят в него.

-Бихте ли характеризирал с по няколко изречения как се развиват процесите в основните политически партии през последните два месеца – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ”, ДПС и т. н.

-ГЕРБ се свиват, но не пропадат, те са в защитна позиция и няма как в близко бъдеще да продължат да управляват.

БСП се опитват да се модернизират, но това неизбежно води до вътрешна криза и смаляване на резултата.

„Има такъв народ“ е класическо народняшко и популистко движение, изникващо върху разочарованието на хората от цялостната политическа и социално-икономическа ситуация, и затова според мен са партия с къс хоризонт.

ДПС са константа, която ще продължава да се мени и увива около всяко управление.

„Демократична България“ е модерна градска коалиция на либерални граждани, която има добро бъдеще, стига да не попадне в плен на вътрешни интриги и разцепления.

Т.нар. патриотични движения изконсумираха негативите от властта и ги чака криза и необходимост от преосмисляне на понятието патриотизъм.

„Изправи се – мутри вън“ са временно протестно формирование, което ще има къс живот, ако не се коалира с други политически субекти. В този смисъл виждаме и криза при всички партийни политически лидери, като само новите - Слави Трифонов и Христо Иванов, седят по-различно, но единствено при лидера на „Да, България“ се вижда устойчива политическа перспектива. 

-Какво мислите за машинното гласуване и изобщо за промените, които бяха приети в Избирателния кодекс?

-Машинното гласуване е мярка, която цели улесняване на гласуването и намаляване на манипулирания вот. Струва ми се обаче, че съществува риск цели групи избиратели да бъдат дискредитирани, ако избирателните комисии не подпомагат процеса, както и ако не се проведе силна информационна кампания. В този смисъл при случайни или провокирани проблеми с машинното гласуване, има риск някоя от партиите да оспорва легитимността на изборите. Така или иначе, смятам, че тази мярка, плюс изчистването на избирателните списъци от „мъртви души“, плюс създаването на регионални изчислителни центрове, са необходима мярка за подобряване на прозрачността и честността на вота. Иначе отпадането на ограниченията за броя секции на гласуващи в чужбина наши сънародници в ИК е отлична възможност за връщане на интереса и позитивното отношение на нашите сънародници в чужбина към управленските процеси в България.    

-Как виждате развитието на политическата ситуация в страната след 11 юли?

-Три сценария. При първия продължава зациклянето в преговорите за съставяне на правителство и се отива към изборна спирала, която ни вкарва в устойчива политическа криза и отваряне на дебат за президентска република.

При втория „Има такъв народ“, с явната подкрепа на „Демократична България“ (възможен е и обратен вариант, както и с подкрепа на „Изправи се, мутри вън“, ако влязат в НС) и тематична подкрепа от БСП и ДПС, съставят правителство. Третият вариант е ГЕРБ отново да се опитат да съставят правителство с подкрепа на Патриотите (ако преминат бариерата) и негласна подкрепа от ДПС и БСП, но при този сценарий политическата ситуация ще остане изключително взривоопасна. Да не забравяме, че есента предстоят и президентски избори, като кандидатите и резултатите там също ще повлияят върху развитието на политическата ситуация.

Засега за мен остава загадка партията на Васил Божков, от която може всичко да се очаква, включително и влияние в Парламента при съставяне на правителство.

-Как бихте анализирали резултатите от изборите във Велико Търново и региона и какви са вашите прогнози за изборите на 11 юли?

- Първо, приятно съм изненадан от избирателната активност и добрата мобилизация на избирателите на всички партии. Най-изненадващият факт от отминалите избори бяха двата мандата,  спечелени от кандидатите на партия „Има такъв народ“, като очаквам този резултат да се повтори на предстоящите избори. Очаквам ГЕРБ в най-добрия случай да повторят резултата си, докато ВМРО, в коалиция с другите т. нар. патриоти, да се борят за влизане в Парламента, но трудно ще им се получи.

 ДПС и „Демократична България“ е възможно да подобрят резултата си в региона, предвид факта, че те са ключът към съставяне на следващ кабинет.

При БСП, предвид вътрешното разцепление на актива в региона и оттеглянето на г-жа Весела Лечева от листата, очаквам чувствително намаляване на резултатите.

Като цяло предвижданията ми са

мандатите, спечелени от партиите

във Великотърновско, да се повторят,

като единствено би могло мандат от БСП да се прехвърли при „Изправи се, мутри вън“, при условие, че те преминат предизборната бариера. Във всички случаи обаче какъв ще бъде резултатът от изборите зависи от избирателната активност, която отново очаквам да бъде висока.

Мила МИЛЧЕВА