Маестро Йордан Цветанов: Зад блясъка на славата се крият къртовски труд, сълзи, спадове и възходи и много, много любов към музиката

Музикантите от духовия оркестър „Джуниър Бенд” към СУ „Емилиян Станев” във Велико Търново отдавна са любимци на жителите и гостите на старата столица, но през последната година те се превърнаха в истински звезди. Блясъкът на славата ги застигна с участието им в клип на Влади Ампов – Графа, а преди дни се превърнаха в хит, след като стигнаха до финала на телевизионното шоу „България търси талант”.

Ден след еуфоричното им посрещане във Велико Търново, разговарям с ръководителя и диригент на оркестъра Йордан Цветанов. Изчаквам го, докато присъствам на репетиция в кабинета на „Джуниър Бенд” в училището.

В залата цари желязна дисциплина, а работната обстановка няма нищо общо с възторжената атмосфера от тв екрана.

Цветанов улавя всеки грешен и неточен тон и няколко пъти прекъсва изпълнението. Ропот няма, никой не смее да му противоречи. Въпреки строгия тон, той пуска по някоя шега към децата, а те поемат веднага.  Явно учителят и учениците си имат някакъв техен език, който остава неразбран за непосветените...

Когато репетицията приключва, казват на маестрото, че отвън чакат две момичета, които искат да се снимат с оркестъра и той влиза в ролята на фотограф, за да заснеме своите възпитаници с фенките им.

Маестро Йордан Цветанов е завършил училище „Вичо Грънчаров” в Горна Оряховица. Свири на кларинет от втори клас, а негов учител и ментор е Иван Иванов, който е и създател на духовия оркестър в СУ „Ем Станев”. После кандидатствал в Консерваторията в София, където не го приели, затова пък успял да усвои тънкостите на австрийската школа в кларинета, защото завършил музикалното си образование в Залцбург. След известен престой там и във Виена, се върнал в България. Има завършена докторантура във Великотърновския университет „Методика на обучението по кларинет”.

Маестро Цветанов поема „Джуниър Бенд” през 2011 година като наследство от преподавателя си Иван Иванов. Няколко години работят по различен репертар от този, който имат сега. Ходят на различни фестивали за духови оркестри, но заради некоректно оценяване, децата остават разочаровани.  Така се стига до промяна на концепцията. Стъпват на изпълненията на пионерите в тази област - групата Lucky Chops от САЩ и немската Мeute. Проблемът е, че тези групи са от по шест човека и се оказва голямо предизвикателство музиката им да зазвучи в аранжимент за 30 деца, колкото са в състава на търновския ученически оркестър.

Постепенно обаче маршовете остават на заден план, децата сами започват да избират музиката си, сами си правят и хореографията на танците, които съпътстват изпълненията им и докарват публиката до екстаз. Следват турнета в България и чужбина, участват във  фестивал за детско творчество в Италия и фестивал за духови оркестри „Фанфари Казань“ в Татарстан, Русия.

В Италия изнасят над 15 концерта, а публиката е очарована от сценичната визия на децата и от настроението, с което свирят. Стотици са завладени от музикалната енергия на „Джуниър бенд“. На изпълненията им в Италианската ривиера танцуват всички, дори карабинерите, които охраняват плажа.

В Русия оркестърът изпълнява част от репертоара си пред над 90-хилядна публика, а в проявата се включват 19 оркестъра с над 700 музиканти - военни и гвардейски.

Миналата година музикантите впечатляват и Владо Ампов – Графа, който заснема клип с тях във Велико Търново и ги включва в своите концерти.

„Джуниър Бенд” бяха първите участници, които се явиха на кастингите на „България търси талант” и спечелиха безапелационните четири „да” от журито в първия кръг. На втория кръг публиката ги подкрепи с sms-и и те стигнаха до финала на надпреварата, която предстои.

-Маестро, поздравления за поредния успех. В навечерието сме на 24 май – Деня на българската писменост, просвета и култура. Сега говорим най-много за духовност. Какво означава това понятие за вас?

-Децата носят духовността, ако ги тласнеш към нещо позитивно и полезно. Мисля, че духовите оркестри не са наречени така заради инструментите, а защото носят духа на изкуството и културата. Не случайно начело на всяка армия е имало духов оркестър. Да повдига духа на войниците, да им дава вяра и надежда.

-Вие сте музикант, педагог, ръководител на оркестър. Как успявате да намерите общото в толкова различни  характери, възрасти и от това да извлечете тоновете на хармонията?

-В оркестъра има деца от III до XII клас, дори и двама студенти, които завършиха, но продължават да свирят при нас. Всяко от тези деца е отделен индивид, със своя характер, емоции, талант. Една от моите големи радости е да ги накарам да се почувстват като едно цяло, като един организъм. Не е лесно. Имало е много моменти, когато са били разединени по най-различни причини. Като започнете от някои детски особености на възрастта, до по-сериозни юношески любови, както и до реакция на моето поведение, което никак не е лесно. Скоро имахме такава ситуация, когато напрежението се беше покачило. Изходът е само един – събираме се и говорим откровено, обсъждаме нещата пряко - очи в очи. Провокирам ги да говорят открито и пред всички, е не зад гърба си. Беше труден разговор, имаше сълзи, но стигнахме до катарзис. Първо реваха те, после аз, но това са нормални работи. Важното е да се оттече напрежението и да продължим да работим.

Оркестърът е като едно семейство, създадено преди много време, което има своите и хубави, и трудни моменти.

И това е духовносттта за мен – децата да повярват в себе си, да се отключат, да имат вдъхновение. Това е и смисълът на моята работа.

-Какво се крие зад лъскавата страна на славата?

-Хората виждат едно изпълнение от по няколко минути, виждат забавлението на децата, но малцина си дават сметка какъв къртовски труд се крие зад всичко това. Репетициите са по два-три часа, през ден или всеки ден, зависи от ангажиментите ни с участия и концерти.

Всяко от децата има своите спадове и възходи. Успешен се оказа моделът да свирят заедно от най-малките до най-големите, защото това помага за взаимното им израстване. Трудът ги сплотява, прави ги отговорни и много дисциплинирани. Те просто си създадоха своя общност, защото освен музиката, ги обединяват и много други неща. По време на дистанционното обучение предпочитаха да учат в кабинета – малки и големи заедно. Имат нужда един от друг. Може и да се поскарват отвреме навреме, но и много се подкрепят.

-Те отдавна са популярни във Велико Търново, но след участието в клипа на Графа и особено след телевизионните изяви, са си звезди. Имат фенове, преследват ги. Как ще ги опазите от звездоманията?

-Ние много пъти сме говорили на тази тема. Оркестърът няма нужда от звезди. Всички сме еднакви. Още преди да участваме в „България търси талант” обсъдихме кои са плюсовете и кои са минусите от една такава изява.

Те знаят - който се чувства звезда, да ходи да си грее сам. В оркестъра един без друг не можем.

Децата са много умни, те много добре разбират каква е моята идея и каква е тяхната.

Всъщност те са си звезди  - всеки сам за себе си. Голяма част от участниците в оркестъра са финалисти на национални конкурси, победители в международни надпревари. Свирят като едни от най-добрите музиканти в България.  По-рано голямото майсторство достигаха в X - XI клас, сега има деца в шести клас, които са на много, много голяма висота. Мои колеги от Виена, които са гледали изпълнението на „Рапсодия в синьо” на шестокласника Симеон Витанов, с което започна участието ни в „България търси талант”, признаха, че това е недостижимо дори за много възрастни музиканти.

Затова повече от тези, които завършват, продължават своите успешни кариери у нас и в чужбина.

-Имате ли идея за разшираване на състава на оркестъра?

-Голям наплив от желаещи има да ги включим. Не връщаме никого, децата от I до III клас идват на уроци, в момента имам поне 20-тина ученици, които могат да изпълнят част от репертоара ни. Мечтата ми е да видя оркестъра от 100-120 човека, но затова трябват преподаватели. И то не просто учители по музика, а учители с огромни сърца.

- Тема за чалгата е много коментирана. Често употребяваме и купешкия израз „възпитаване на естетически вкус у подрастващите”. Как стоят нещата при вас в това отношение.

- Нито едно от децата в „Джуниър Бенд” не слуша чалга. И това не е само зарази моята категорична забрана, а и заради тяхното собствено усещане за музиката. Гарантирам ви, че ако може да им погледнете телефоните, в тях няма да откриете и следа от гледания на такъв тип музика. Не казвам, че не ходят по дискотеки, където няма как да определят какво ще се слуша, а като личен избор.

Аз нямам нищо против всеки да свири и да пее това, което харесва. За всеки влак си има пътници. Болно ми е обаче, когато в интернет видя изпълнение на цигански оркестър, който се е събрал преди два дена, да има 1,5 млн. гледания, а децата, които са се смазали от труд, да бъдат гледани от 50 000 човека. Това обаче не ни спира по никакъв начин да си продължаваме нашата работа. Нещата са просто неизмерими. Те си имат тяхната публика, ние – нашата.

-За съжаление, както навсякъде, и във вашата област всичко опира до пари и финансиране – нови инструменти, пътувания, униформи...

-През годините сме търсили различни варианти за допълнително финансиране, най-вече за обновяване на инструментите, които са много скъпи – обикновено стартовата цена е над 3000 лева. Огромна благодарност дължим на  директорката на училището ни - Кина Котларска, която повярва в нас и намира начин винаги да ни подкрепи. С различни средства - повече от училището и малко странични, в момента имаме всичко, което ни е необходимо. Няма инструмент, който да ни липсва, няма нещо, което да ни е отказано. В актовата зала на училището беше направен ремонт и бяха отделени средства и за озвучаване на оркестъра. Това дава възможност да боравим със звук за голяма сцена. Тази подкрепа за мен значи много, тя ми дава увереност и сила да продължавам напред.

-За съжаление, всяка слава носи и негативи като завист, хейт... Как се справяте?

-Завистта? Не ме интересува и нямам време да се занимавам с такова нещо. Отдавна съм елиминирал този проблем. Просто си обичам децата, работим здраво и нещата се случват.

-Какво подготвяте за финала на „България търси талант”?

-Все още обмисляме, но със сигурност ще е нещо коренно различно от всичко, което сме показвали досега.

Мила МИЛЧЕВА