Няма кой да обере легендарната череша на ул. „Симеон Велики”

Узря легендарната череша на ул. „Симеон Велики” във Велико Търново.
Това изречение беше истинска новина за поколения малчугани от старата столица. Десетилетия наред децата от кв. „Кольо Фичето” очакваха с нетърпение плодовете на голямото дърво да се зачервят и бързаха, за да стигнат първи. Мълвата тогава се разнасяше от уста на уста и за няколко часа под дървото се събираше истинска тълпа от огладнели момчета и момичета.
Черешата ще остане необрана
Черешата се намира точно срещу средношколския отдел на библиотеката. Посадена е преди около 40 години и винаги е била най-желаното дърво в квартала. Но не и днес. Сега под дървото могат да бъдат видяни само хора, които си почиват на пейката или си приказват за ежедневни грижи. Децата просто подминават черешата и виждат плодовете, но предпочитат да си купят от близкия хипермаркет. Независимо, че там черешите струват около 10 лв. за килограм. Всъщност днес и възрастните нямат желание да оберат черешите, та дори и да си сварят ракия от нея...
Порасналите деца
помнят врялата вода
Порасналите вече деца добре си спомнят вълнуващите мигове, докато се доберат до желаните плодове. Яденето на череши от дървото си беше истинско приключение. Всеки бързаше да си запази клон, а по-смелите се изкачваха чак до върха, където черешите бяха най-сладки. Съседите обаче ревностно пазеха дървото и личното си спокойство. Бранеха се с вряла вода и нямаха задръжки да заливат всички деца от балконите си. Малките герои се прибираха вир-вода мокри, но пък с няколко шепи череши. Всъщност малчуганите тогава се радваха, че водата е топла, а не студена. По-късно тактиката беше сменена и набезите по дървото се осъществяваха само вечер. Агенти проверяваха дали по терасите всичко е спокойно и се хвърляше чоп кой да се изкачи пръв. А първите обиновено бяха окъпвани своевременно и даваха минутка отдих на останалите, преди втората кофа с вода да се излее отгоре им. Така или иначе черешата се обираша почти изцяло. Оставаха плодовете само на най-недостъпните клони.
Дръвчетата около бившото
МТС също бяха нападани
Черешата на ул. „Симеон Велики” беше най-желана, но и най-опасна за подрастващите. Затова малчуганите често хвърляха поглед и към дръвчетата около бившото МТС. Сега там има различни хипермаркети и магазини, но по онова време се намираха овощни градинки с къщички. Собствениците също ги бранеха със зъби и нокти, но младежите издебваха момента и връхлитаха. Едно от любимите им занимания бе да берат афъски. Едрите сливи обаче бяха заместител на любимите череши. Ако имаха късмет децата попадаха на необрано дърво, а дори и на ягодова лехичка. Сега всичко това е минало. В една реклама казват, че месото сега е по-хубаво, животът е по-сладък, защото имаме мобилни телефони от пето поколение. Децата са пред компютрите и таблетите, понякога са и в кафенетата. Сега децата предпочитат да коментират цената на черешети, но не и да си наберат от дървото пред блока. Всъщност едва ли ще има и кой да ги залее с вряла вода. Вероятно хората от терасата ще бъдат заети да гледат поредния турски сериал. Сигурно сега е по-хубаво...

Михаил МИХАЛЕВ