Педагог и психолог по образование, Веселина Ангелова над четвърт век е вярна на професията кореспондент

27 години работа на журналистическото поприще има зад гърба си дългогодишната кореспондентка на вестник „Труд” във Велико Търново Веселина Ангелова. Има три образования - по педагогика, психология и журналистика, и още от студентската скамейка се посветила на нелеката, но безкрайно интересна работа на репортера. Не обичам да сменям работното си място и до край оставам лоялна на изданието, в което работя, казва Веси.

Колегите, приятелите и читателите я познават като възпитана, лъчезарна и усмихната дама, с много хубаво чувство за хумор. Малцина обаче знаят, че зад крехката външност се крие професионалист с железни принципи и сила, на която могат да завидят много мъже.
Много от чертите на моя характер съм наследила от баба си Васила, чието име нося, казва журналистката. Баба Васила била красива и трудолюбива жена, достолепна и с характер, все качества, които съчетава и нейната наследничка. Неслучайно и двете носят звучни български имена, чиято етимология идва от славянството и означава „весел” с високи вибрации.
Веси започва да работи като журналист през 1994 г. като кореспондент на тогавашния вестник „Континент”. Последвали две години в „Сега”. Именно там работата й впечатлила ръководството на „Труд” и й предложили да започне при тях. Приела предизвикателството и след месеци изпитателен срок, през които спечелила доверието на редакторите и колегите си, през 2000 година станала кореспондент за Великотърновска област на най-четеното българско печатно издание, където работи и и до момента.

Вероятно сега за някои колеги ще се сторят пълна лудост оборотите, на които се работеше по онова време, спомня си Веселина. Тя пише за  няколко издания на „Труд” - „Дневен”, „Нощен”, „Жълт Труд” и „Автотруд”.
Винаги ще съм признателна за школовката, която получих като част от екипа на вестник „Труд”, когато главен редактор беше Тошо Тошев, а в редакцията работеха плеяда от знаменити журналисти. За Тошо Тошев нямаше невъзможни неща.

Аз и колегите ми работехме 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието. След като приключеше работата за „Дневен Труд”, се захващахме с новините след 19 часа, до утрото на следващия ден, които излизаха в „Нощен Труд”. А там се събираше цялата информация за катастрофи, пожари, човешки драми... Обикалях целия регион и ми се е случвало в един ден да отразявам събития в три различни населени места в областта и до вечерта да изпратя три страници с текстове и снимки. Натоварването беше зверско, но пък и заплащането беше на ниво.
Тошо Тошев казваше:
Една колонка във вестника
може да събори правителство
Затова нашите репортери трябва да вземат заплати, равни на депутатските.
И който работеше, получаваше повишение на възнагражденията и награди, разказва Веселина Ангелова.
Няма как да си добър в тази работа, ако нямаш информатори, казва тя. А те звънели на кореспондентката по всяко време на денонощието. Самата тя вече не помни колко пъти е скачала посред нощ, за да отразява различни инциденти. И досега помни аварията на цистерна със солна киселина, която се разлива на гарата в Горна Оряховица. На мястото заварва специалистите от Гражданска защита, екипирани с костюми като скафандри. Журналистите пък трябвало да се предпазят с маски, напоени с вода и сода.
Куриозни, комични и дори драматични случки има в дългогодишната си практика Веселина Ангелова. Спомня си времето, когато по главните пътища върлува магистрална банда. Групата нападала преминаващи през страната ни куфарни търговци, за да ги обират. Бандата завардила участък край село Крушето и стреляли по украински микробус. В стрелбата бил убит украинец на име Василий Совчук.
Веси трябвало да направи репортаж по случая. Оказало се обаче, че
ще се наложи да влезе в моргата,
където било тялото на жертвата.
Помолила местен фотограф да отиде с нея, за да направи снимки. Наложило дълго да увещава колегата, който не бил въодушевен от идеята да снима в мрачното и страшно подземие на болницата. Съгласил се, но когато влезли, се наложило крехката журналистка да го придържа, докато щрака, за да не припадне...
Тогава нямаше интернет, нито мобилни телефони. След събитие тичах до най-близкото фотоателие, за да извадя снимки, които още същия ден изпращах по автобус до София, а колеги пък ги вземаха от шофьора и на другия ден вестникът излизаше с водеща новина, връща се назад в годините Веси Ангелова.
Неведнъж обаче се е случвало във фотостудиото да осветят лентата и снимките за репортажа да се окажат негодни, така целият труд отивал по дяволите. По-късно през годините, когато навлязоха новите технологии, кореспондентите на „Труд” станахме и фоторепортери и се специализирахме сами да си правим снимките, така е и до днес, казва тя.
Като всеки журналист и тя пази в „колекцията” си безброй гафове. Материали се забавяли, излизали с грешни снимки на хора. Това било особено лошо в случаите, когато било правено уличаващо разследване, а на кадрото се появявал човек, нямащ нищо общо с далаверите и нарушенията...
Дълги години упорита работа трябвало, за да се наложи Веселина Ангелова като един от водещите разследващи журналисти. Финансови злоупотреби, измамни схеми с публични средства и имущество, сериозни афери с широк обществен отзвук са теми, които е разработвала в своите материали.
Разследващата журналистика е най-прогресивната и полезна за обществото, коментира кореспондентката. Тя споделя своето и на колегите си съжаление, че не винаги трудът им има ефект, тъй като държавните институции са тромави и бавно се задействат, след като журналистът разкрие дадена злоупотреба.
Друг е въпросът, че почти винаги след сериозно разследване, журналистите са преследвани в съда, а това коства много нерви и време. Слава Богу, като че отмина времето, когато в  съда се водеха дела срещу журналисти „на килограм”, когато всеки обиден дори от една дума, завеждал искове.  
Срещу Веселина имало едно дело и то след  журналистическо разследване, подплатено с факти и документи, снимков материал и свидетелски показания. Съдил я човек от властта. Тогава
цялата административна и политическа
машина се завъртя срещу мен.
Но когато фактите говорят и боговете мълчат. В крайна сметка аз спечелих делото и този човек дори ми наплати обезщетение, спомня си Веселина. Още по-интересно било, че след време неговите съпартийци не му дали шанс да бъде кандидат в депутатска листа, а след време го отстранили и от партията му.
Винаги в работата съм се ръководила от школата „Труд”, че един материал трябва да е подплатен с факти и документи. Точно така подходила и в правенето на мащабно разследване за кмет, злоупотребил с власт и правомощия. Очаквала големи атаки, но учудването й било голямо, защото той не предприел никакви стъпки да си търси правата в съда, напротив, веднъж публично се изказал: „Веселина много ме критикува, но с право!”. Издигна ми се в очите този човек, явно имаше достойнство, с усмивка казва Веселина.
И тя, като всеки човек, се радва на признанието и не крие, че се гордее с наградите, които е получавала за работата си. Последния приз, който й връчват, е от „Глобални библиотеки” на 24 ноември 2020 г. Три  пъти е носител на наградата „Кореспондент на годината” на в. „Труд”, носител на наградата „Кореспондент на годината на СБЖ”, носител на награда за най-добро общо отразяване на обществени събития на ВМРО и т. н.
Харесвам професията си, защото ми дава възможност да се докосна до разлчни сфери на живота, до интересни личности и непрекъснато да трупам нови познания. За съжаление, ситуацията в медиите доста се промени през последните години и търся варианти и за други дейности, които да съвместявам с кореспондентската работа. Единствената причина е да си осигуря бюджет за нормален и достоен живот, казва дългогодишната кореспондентка.

Въпреки, че е много натоварена, тя намира време и за любимите си занимания. Ходи на фитнес, практикува йога, посещава занимания по латино танци. Интересува се от приложна психология и алтернативна медицина. Напоследък се увлича по история. Създала дори собствен сайт на здравна тематика.
Когато трябва да обучава по-млади колеги, се старае да ги научи да разказват новините на достъпен език, с кратки изречения, да поднасят вестите по най-интересния за тях самите начин. Да не се приемат прекалено на сериозно и да не „звездеят”, защото журналистиката е преди всичко много, много труд и голяма отговорност. Както към самия себе си, така и към читателите.

Мила МИЛЧЕВА