Политологът проф. Тодор Галунов: Радикална промяна в нагласите няма да има, която партия направи по-активна кампания - ще спечели

В първите дни на предизборната кампания за 46-то НС разговаряхме с политолога и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” проф. Тодор Галунов за поведението на партиите и коалициите в нея, за електоралните нагласи и какво да очакваме като резултати от народния вот на 11 юли. И най-важното – ще имаме ли стабилно управление или ще влезем в спиралата на изборите. Ето неговите анализи и прогнози.

Предишната кампания беше в условията на по-строги противоепидемични мерки и което не можеше да се случи тогава, е възможно сега, включително срещи с избиратели навън. Реално преди 4 април ние нямахме кампания, а сега времето позволява тя да е по-активна.  Това е и необходимо, защото ние трябва да ги видим тези политици. Която партия го направи и успее да стигне до хората, ще спечели. Много се разчита на Интернет, но този вид комуникация сякаш в малките селища не е много ефикасна. Традиционната кампания – лице в лице, не е отживяла. В нея гражданите биват питани, всъщност това е единственото време, когато гражданите някой за нещо ги пита. Ако има логика, избирателната активност, въпреки летните почивки, също може да се качи, поне малко, смята проф. Галунов.

Според него партиите трябва да бъдат активни и в обясняване на машинния вот. Така, с повече образователна инициативност може да бъдат избегнати евентуални проблеми. Простичко да се обясни три клавиша как се натискат.

Електоралните нагласи

Повечето граждани се питат „Защо” отново избори и това какво ще промени. И няма ли да има трети. През цялото време на изборната кампания това ще бъде на екран. Въпреки  пренасочването на вота в полза на една или друга партия между двете изборни дати, очаквам едни относително стабилни стойности, съпоставими с тези от 4 април, но не съвсем. Радикална промяна в изборната нагласа няма да има, като по-интересните въпроси са ще продължи ли смъкването на ГЕРБ надолу и дали въпреки това тя няма да бъде пак първа политическа сила.

Партиите ГЕРБ и „Има такъв народ” ще бъдат извънредно близки по резултати

Всички проучвания сочат, че ГЕРБ върви надолу, но точна прогноза с колко точно не може да се даде. Другият въпрос е дали „Има такъв народ” върви нагоре. Това май е така, но не много. Т. е. получава се един модел, при който двете партии вървят една срещу друга и ще се срещнат някъде по пътя, образно казано. Нагласата е, че партията на Слави Трифонов може да изпревари ГЕРБ, аз също мисля така. Макар че всички се питат ще продължи ли тази липса на кампания на „Има такъв народ”. Този феномен ще трябва да се изучава след време, защото не може една формация, без да си изрази поне основните идеи, да върви много напред.

При БСП един от въпросите, на който се търси отговор, е дали нейният възрастен електорат ще гласува на тези избори. Има тук обаче един нюанс. Този специално електорат, който сега е към пенсия, това са младите, които преживяха промените преди 32 години. И докога ще говорим, че избирателите на БСП са само възрастните хора? При толкова десетилетия, животът се променя. В тази връзка, може да има повишаване на активността при БСП, но не могат да се пренебрегнат два компонента. Коалицията с АБВ и „Нормална държава” на Кадиев носят гласове, но не много, най-много два мандата. Какво губи БДС от появата на Жан Виденов? Също не много, защото първо, Жан Виденов е забравен. Неговият пик в кариерата, добър или лош, беше преди 25 години. Част обаче от разочарованите избиратели на БСП, които не са фанатично предани на партията, могат да гласуват и там. Като обобщение, ако претеглим старото и новото, БСП запазват своите сегашни позиции. Другият нюанс е кампанията, с уговорката, че говорим месец преди изборите. Този месец може да промени много. БСП има да решава тежки проблеми, най-вече с вътрешния мир в партията. Нещо, което сякаш не успява да направи. Тези неразбории й попречиха и предния път да я направят втора политическа сила, на което тя е свикнала.

За четвърта политическа формация се борят ДПС и „Демократична България”. Новото при ДПС е добре забравено старо – очаква се за тях да дойдат повече гласове от Турция, което е в състояние да качи малко техните мандати. При тази фрагментация на Парламента и един мандат е важен. От друга страна пък се говори за намаление заради машинния вот, като се атакува възрастното и не дотам образовано население. Според мен, с това малко се прекалява. Все пак тези хора са работили 30-40 години с държавата и това е било свързано и с писане, и с четене. Съобразявали са се с правовата рамка, чели са книги, пазарували са. Това застаряващо население не е толкова неграмотно и при едно минимално обяснение от страна на изборните комисии проблемът може да се реши. Прогнозата ми е, че ДПС ще бъде четвърта политическа сила, но силите са много изравнени с коалицията „Демократична България”.

Последната има много плюсове, но и много минуси. Припознават я като старото СДС, с което бяха свързани идеите за промени в началото на демокрацията. Ако при БСП говорим за „червена” носталгия, тук има „синя”. Има и надежда за реална промяна. Само че в рамките на живота на късия български Парламент „Демократична България” се открои слабо. Сякаш ги нямаше много. При тях има залагане на инерцията, че гражданите пак ще гласуват по този начин и те ще успеят да направят подобен, даже и по-добър резултат на тези избори. Това обяснява и защо на предстоящите избори играят със същите хора и почти същите листи. А и нямат нови идеи. Очаквам все пак „Демократична България” да има между 27 и 30 мандата, но трябва кампания. Демократите имат и друг проблем. Избирателите им се чувстват малко по-свободни и спокойно някои от тях може да решат на 11 юли и да не гласуват. Няма го дисциплинирания вот.

Вероятната шеста формация е „Изправи се БГ”. Плюсовете при тях – комисията за разследване на предишното управление. Минусите - тя е доста разнопосочна. Имаше вариант дори за разцепление. Тук не мога да бъда категоричен, формацията запазва своите шансове да прескочи изборната бариера. Според мен, нейният политически таван е като на предишните парламентарни избори. Влизането й в Парламента обаче я прави един от ключовите политически играчи. Преди казвахме „всеки глас е важен”, сега добавяме „всеки мандат е важен”.

А патриотичната формация „Българските патриоти” чисто математически ще влезе в бъдещия Парламент. Схемата излиза. Много трудно обаче се стиковат три политически формации вътре в коалицията. Последните проучвания ги поставят на ръба на Парламента, но аз няма да бъда учуден, ако този формат успее – макар и драматично и с броене на последните гласове от чужбина. Категорично имат по-голям шанс, отколкото на предишните избори. Тяхното влизане зависи и от това колко от техния вот ще дръпнат по-малките партии, които са под 4-те процента. Като например „Възраждане” и „Атака”.

Дори и при 6-7 формации в Парламента политиците

трябва да приемат, че това е волята на българския народ

Когато този поправителен изпит повтаря подобни резултати, парламентарно представените сили трябва малко да се замислят как да подходят. И каквото и правителство да се направи, то ще бъде съобразено и с волята на хората. Правителство от 4 партии плюс още една, която да даде парламентарна подкрепа, е твърде възможно. Сумарният вот от партиите на протеста, според мен, ще е по-голям. Но е важно кой как се брои и кой как го броят. Какво ще бъде зачислено в посока „статукво” и какво в графа „промяна”. И дали новите партии няма да се принудят да приемат подкрепа от БСП, което на практика е много трудно, но има такъв модел. В момента има антиГЕРБ настроения, затова мисля, че ГЕРБ ще останат извън управлението. Така че правителство е възможно, казва политологът, погледнато чисто държавнически. За съжаление, има вариант и партиите да проявят егоизъм, макар че те не трябва да живеят сами за себе си и да преценяват само кое е изгодно за тях. Защото българският народ едва ли ще потрети същото. И на никого не трябват избори до дупка.

Новият кабинет няма да е траен

Той ще се формира на базата на доста сериозни пазарлъци и това няма да издържи дълго. Може би ще стиснат зъби и ще управляват до Нова година, колкото да минат президентските избори и да се мине един етап от развитието. А след това да се проведат едни по-спокойни и по-ясни избори. Ако има трети избори, то последната възможна дата е с президентските. След това, по Конституция, каквато и криза да има в държавата, действащият Парламент трябва да го изтърпим. Когато ще се избира и президент, трябва да има някакъв остров на стабилността. В условията на тази политическа ситуация най-стабилна сякаш остава местната власт.

Важно е за отделните региони дали водачите на листите

попадат в профила на политическия парашутист

Много от гражданите са консервативно настроени. Вярно е, че депутатът е изпратен да прави политика на национално ниво, но това не е пречка да го познаваме. И да е от нашия не малък регион. Партиите, които тръгват на избори с „парашутисти”, вече са изгубили малко от стартовата инерция. И това ще се отрази на резултатите им. Тази болест е обща, за всички партии и всички парламентарни избори.

Няма да имаме стабилен Парламент, прогнозира проф. Галунов, но в него ще витае този по-класически дух на парламентаризъм. Ще има скандали и разправии, но ще има и говорене. В по-предишния Парламент, който изкара 4 години, всичко беше по-сковано, казва той. Когато има фрагментиран Парламент, това повишава другия тип активност, хората по-свободно могат да си казват мнението вече вътре в партиите. По-добре да има бурен парламентаризъм, отколкото Парламент, който да е придатък на изпълнителната власт.

Ана Райковска