Проф. Николай Овчаров ще разгадава тайните на Калето в Свищов

По разработването на единен туристически културен продукт работи Община Свищов. Идеята е всички културно-исторически обекти в общината да бъдат социализирани и обхванати от пакет, който да се предлага на туроператори, туристи и изобщо на всички с интерес към Свищов.  За целта в края на май-началото на юни в Свищов се възобновяват редовните археологически проучвания, каквито не са правени шест десетилетия. Екип, за ръководител на който Общината е поканила проф. Николай Овчаров, ще работи на крепостта Калето в централната част на Свищов.
Въпреки че Калето е един от символите на Свищов, информацията за нея не е широко разпространена. Останките на крепостта са разкрити през 1961 г. от Въло Вълев – археологът, който откри гроб 39 в църквата „Св. четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Допуска се, че в него е погребан цар Калоян.
„Интересът на Вълев към мястото е породен от сведения на различни пътешественици. Той установява, че крепостта има 2 периода – на българското Средновековие (XIII - XIV в.) и на османското владичество. Вълев отграничава втория период въз основа на фрагменти от керамични съдове, характерни за епохата, и въз основа на част от щерна. Според археолога тази щерна е събирала не дъждовна, а речна вода, от Дунав. Докъм 90-те години на миналия век крепостта е известна като средновековна, турска“, разказа за „Кореспондент“ уредникът в отдел „Археология“ на Историческия музей в Свищов Марин Маринов.
През 1990 г. при изкопни дейности за строителство на жилищен блок е разкрита част от крепостна стена. Спасителните археологически разкопки оглавява тогавашният директор на Музея Пети Доневски. Доневски установява, че стената е доста по-ранна от средновековна. Изводът прави въз основа на особеностите на градежа. Доневски датира крепостта след III в.
„Проучванията показват, че на това място е имало две крепости – по-ранна, изградена през късната Античност, и друга – от епохата на Средновековието“, обясни Марин Маринов. Според него днес изследователите приемат, че Свищов се е развил в контекста на средновековната крепост.
„Калето е многослоен обект. Крепостта е един от основните архитектурни елементи на града до взривяването й през 1810 г. Хронологията на обитаването на хълма допълва и първият директор на свищовския Музей Стефан Стефанов, който прави теренни проучвания на мястото. Стефанов открива фрагменти от тракийска керамика, характерни за късножелязната епоха“, разказа още Марин Маринов.
С разкопките проф. Николай Овчаров ще допълни информацията за средновековната крепост.  На малко по-късен етап ще се присъедини и доц. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей на БАН. Професионалните интереси на доц. Торбатов са насочени към античната и късноантичната епохи. Във времето назад доц. Торбатов е ръководил разкопките на праисторическо селище, антично и средновековно градище Калето в Мездра, на скално светилище край русенското с. Табачка, на римски военен лагер Состра край троянското Ломец и др. В Свищов доц. Торбатов ще концентрира усилия върху проучването на по-ранната крепост на хълма.
Възобновяването на археологическите разкопки ще направи крачка към популяризирането на Калето и превръщането му в притегателен за туристите обект. Основната част от финансирането на дейностите поема Община Свищов. Екипът на проф. Овчаров ще проучва Калето в продължение на месец.
Биляна МИЛЧЕВА