74-годишната Стефка Стефанова буквално спи в мазе без отопление, след като 150-годишната й къща в подножието на Царевец изгоряла. Възрастната жена пуснала котлона, за да си свари чай, но старата инсталация не издържала и масата лумнала в пламъци. Баба Стефка излязла навън, за да повика помощ и не след дълго дошли пожарникари, които изгасили пламъците. От дома й обаче не било останало почти нищо.
Всъщност животът на Стефка Стефанова никак не преминал леко, най-вече защото губи сина си в катастрофа, когато бил едва на 27 години. И днес баба Стефка се съмнява, че точно това е причината за смъртта му. След като починал тя трябвало да продаде апартамента си, за да купи друго жилище в Горна Оряховица за 3-годишното си внуче и своята снаха. Затова се преместила в бащината си къща под Царевец, която още тогава не била в добро състояние.
„Тодор Живков направи Владишкия мост, крепостните стени, ремонтираха историческите църкви, започнаха квартала, обаче, като го свалиха от власт, ние тука в баира, които сме повечето работници, останахме в старите къщи. Нямаше план, все казваха, че ще има разкопки“, споделя Стефка Стефанова. Самата тя се снабдила с два камиона тухли още тогава, но не посмяла да строи нова къща, защото във всеки един момент властите можели да решат, че ще правят проучвания и да отчуждят имотите.
„Аз бях много активна работничка в заводите, исках да подменя къщата. Млада бях, силна бях, сега съм стопена. Много хора искаха, но не ни дадоха да правим ремонти. А сега виждате нещата в България как се извъртяха, нямаше план, а къщите си останаха и всичко виси“, обяснява Стефка Стефанова.
Иначе баба Стефка цял живот е работила в заводи. Показва, че в устата си няма нито един зъб. Всичките паднали от тенола, който десетилетия вдишвала в Радиозавода. Освен всичко друго според възрастната жена къщата е построена върху силно сеизмична зона. Дуварът на постройката, в която днес баба Стефка живее, е напукан. Той бил строен от брат й, който преди много години живял там, но понеже не му позволили да издигне къща на плочата, се преместил.
„Аз не живея, аз просто се сгушвам, за да имам покрив над главата си. Това не може да се нарече живот. Малко зор беше миналата седмица, минус 10 градуса, но оживях. И аз наблюдавам този дувар, преди 15 години пукнатината беше много по-малка“, споделя баба Стефка.
Тя се пенсионирала през 1998 година. А сега взема едва 207 лв. пенсия. Твърди, че милион и половина българи са в нейното състояние и се възмущава, че пенсионерите не са получили и една стотинка от приватизацията на заводите, които са строили с много труд.
„Не може да се позволява да се допуска това безумие - едни супер богати, които станаха, като взеха капиталите от продажбата на заводите, а ние не получихме нищо“, възмущава се Стефка Стефанова.
През лятото се сблъскала и с още един проблем. Дала 300 лв. на мними майстори, за да поправят покрива, а те разкрили керемидите и избягали. Наложило се възрастната жена сама да ги поставя на мястото им. Но така или иначе покривът продължил да тече. Преди известно време й отпуснали 500 лв. за ремонт за напукванията от сеизмичната дейност. Те оцелели по чудо в един от кашоните, в които ги била скрила. Сега ги пази за ремонта на къщата. А преди време крадци влезли в дома й и задигнали последните пари от пенсията.
„Едната стена много се напука, една педя влезе в стаята, но дойдоха студовете и си казах: „Дано изкара зимата“. Не било писано. Отвсякъде влизаше студ, имам печка, но се налага постоянно да слагам дърва. Зимата ми беше уморително и тежко. Онази вечер не можах да спя добре. Сънувах ужасен сън, че умирам и се задушавам. Събудих се сутринта да нахраня животните, сложих тенджерата за чай. Забавих се и като се върнах видях пламък, но не на самия котлон, а до него“, разказва за злополучната утрин баба Стефка.
След инцидента Стефка Стефанова била посетена от социални работници. Предложили й да отиде в старчески дом, но тя отказала, защото все още се чувства жизнена. Иска да гледа животните си и да бъде по-свободна. Не е искала нищо конкретно от служителите, написала единствено молба до Общинския съвет за съдействие. Единственото, на което се надява, е да получи помощ за възстановяването на къщата си.
Сестра й също много се уплашила, защото живее в съседната къща. И на нея било предложено да се настани в старчески дом, но засега двете сестри искат да останат в домовете си. За жалост баба Стефка няма вече покрив над главата си, а само спи в старо мазе на по-малкия си брат.
Михаил МИХАЛЕВ