Стефания Колева, Богдана Трифонова и Здрава Каменова въведоха извънредно положение със смях и сълзи във Велико Търново

В две поредни вечери великотърновската публика се смя и плака  на два запомнящи се спектакъла. Поднесоха ги като изпълнители Стефания Колева,  Здрава Каменова и  Богдана Трифонова, като последните две, заедно със Светослав Томов, са автори и на сценариите на постановките.

Те включват истински житейски и любовни истории, пречупени през призмата на иронията, самоиронията, сериозните внушения, оцеляването и запазването на човешкия ни облик по време на извънредното положение, наложено задари епидемията от коронавирус .

В „Извънредно положение” трите чаровни дами представят истории от карантината, които сценаристите са описали изключително цветно, уморени и отегчени от сериозността на положението, безпаричието, кризата, страшните новини, хората с пагони, хората без маски, онлайн обучението, притеснени от липсата на работа, фризьор, пространство и какъвто и да било нормален социален живот.

„Извънредно ЛЮБОВНО" е комедиен стендъп спектакъл, създаден по осем реални любовни истории, разказани, изиграни и изтанцувани на сцената от Стефания Колева, Здрава Каменова и Богдана Трифонова.

Любовта е навсякъде - тя е в скоростта, с която две коли се гонят по магистралата, тя е на чина в първи клас, тя е в един голям шоколад, в една невероятна рокля, любовта е избухване в хотелска стая, тя е хиляди въпроси в един изпратен смс, тя е в спомените на баба Надя или... в нежния звън на най-красивата камбана.

Така описват своя спектакъл виновниците за културното събитие. И двете постановки се играха пред около 50 човека в „Залата” – наскоро отвореното пространство за култура и изкуство във Велико Търново.

Стефания Колева е родена в  София.

Завършила е гимназия с разширено изучаване на английски език. През 1991 г. е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при конкуренция от 5000 души, в  специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”. Година по-късно с приравнителен изпит влиза в класа на проф. Стефан Данаилов. Завършва НАТФИЗ през 1996 г., оттогава е актриса в трупата на Театър „Българска армия“. През  2007 година напуска  и от  2010 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Участвала е в множество телевизионни реклами, а също и в хитовите в България сериали "Клиника на третия етаж и "Тя и той”.  Участва и в българската адаптация на "Женени с деца" - "Женени с деца в България".

Богдана Трифонова завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър”. Била е репортер, водещ и сценарист в няколко телевизии.

Работи в „БГ Радио“ от създаването му през 2001 г. Водещ на „Стартер“ – сутрешния блог на БГ Радио, в партньорство със Симеон Колев – Симо. Била е водещ в bTV на предаванията „Часът на мама“ и „Денят е прекрасен“.

Здрава Каменова е приета през 1998 г. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ . През 2004 г. печели наградата „Икар“ за ролята си в „Карлсон и дребосъчето“. През 2019 г. е номинирана за наградата „Икар“ в категория „Най-добра актриса“ за ролята ѝ в „Дом за овце и сънища.

Занимава се с озвучаване на реклами, филми и сериали от края на 90-те години. Един от първите сериали с нейно участие е „Женени с деца“ през 2003 г., в който е включена като заместваща актриса. Тя е първата актриса, озвучила Барт Симпсън в дублажа на „Семейство Симпсън“.

Има забележителна кариера на драматург и писател, пиесите й са носители на много награди.

Разговарям с трите чаровни дами след второто им представление в „Залата”, на което публиката се смя на глас, а много от зрителите не криеха сълзите си на края на представлението.

-Мили дами, как се чувствате във Велико Търново?

Стефания Колева: Чудесно. Ники (Николай Корчев, основател на „Залата”) ни организира чудесен престой тук. Заведе ни на много хубави места. За краткия ни престой тук успях да отида на заведение, в което слушах много приятна музика и пих много хубав коктейл, на другия ден бяхме на преход в планината – на Люлката на влюбените.

Въпреки че имам лек страх от високо, беше толкова забавно и приятно, че си забравих страховете.

Велико Търново е много жив град и ми хареса безкрайно много. Дори се замислям да си купя къща в околностите...

Богдана Трифонова: Велико Търново за мен е усещане за слънце. Видяхме невероятни гледки. С този град имам незабравими преживявания. За втори път гостувам в „Залата”, била и съм и в Спешна помощ след една катастрофа . Днес успях за пръв път да видя града отвисоко и гледката беше наистина невероятна!

Здрава Каменова: Аз пък ще говоря за хората. Публиката тук е невероятно интелигентна и топла. Това се усеща много  силно. Зрителите в София като че ли вече са  доста разглезени от многото предложения. Тук хората внимателно слушат и откликват и е страшно удоволствие да се играе. Хората остават след това, искат да споделят своите преживявания. В София не е толкова топло и радушно.

Богдана: Разбрахме, че в града се оформят няколко пространства за култура и изкуство от млади хора, провеждат се различни инициативи. Това е чудесно и дано бъде  забелязано от тези, от които зависи, те да имат възможността да реализират идеите си. 

-Смяхме се плакахме на вашия спектакъл. Кой е по-прекият път към сърцата на публиката – през смеха или през тъгата?

Стефания: Това са два различни пътя, но целта е една . Здрава и Боби ще кажат най-точно като съавтори на текста, но мисля че докато се раждат идеите им, не се мисли за това. Защото, като почнеш да мислиш, ставаш техничар, а това се усеща от публиката. А сцената е като лупа, на нея всяка лъжа лъсва, всеки фалшив тон като че ли крещи. 

Богдана: Най-важно е да се усети искреността, защото искрен ли си, то достига до сърцата на хората.

Стефания:  И ако има какво да кажеш, разбира се, защото в преживените истории всеки вижда себе си, нещата, които ни се случват.

-Тънка е трудната граница между самоцелното предизвикване на смях у публиката, въпреки че това като че се случва в немалко  съвременни спектакли. Как се опазвате да не я прекрачите.

Стефания: Ние сме доста интелигентни, за да допуснем такова нещо (смее се). Шегувам се,  разбира се,  но това с границата е наистина голям проблем. Мисля, че всяка от нас го усеща като с вътрешен радар , това прелива от една в друга и така се получава балансът.

Здрава: Колкото и импровизирано да изглежда всичко на сцената, , всъщност то е доста репетирано, обмисляно, прекроявано.

Богдана: Чувството за мярка  е нещо, което винаги ме е вълнувало и много държа на него, защото то е необходимо и от значение навсякъде. Мисля, че когато казваш нещо важно и смислено, няма значение дали го казваш през смях, или сериозно. То винаги ще достигне до там, където трябва Защото, колкото в живота да идват буфта - буфта цигулари,  тромпетисти и оркестър с пиано върху каруцата (цитат от спектакъла), всеки  човек иска да се чувства значим, млад, влюбен и красив. 

Стефания: Има едни упражнения по стил в актьорството, с които  едно и също нещо можеш да го кажеш по много различни начини. Така че ако има смисъл нещо да бъде казано,  то си заслужава.

-Какво следва след двете извънредни положения?

Богдана: Следва „Извънредно НЕУДОБНО положение”. То ще включва истории на хора, които са се изложили по един или друг начин, изпаднали са в нелепа ситуация, преживели са нещо необичайно. Всички могат да изпратят своите смешни, неудобни лични разкази на съобщения на Фейсбук страницата ни „Сценична треска”. Тези, чиито истории влязат в новата постановка, ще бъдат наши гости на спектаклите.

Мила МИЛЧЕВА