За примирението и помирението с времето, живота и смъртта разказва в първата си книга Мира Добрева

За примирението като етап от помирението с времето, живота и смъртта разказва в първата си книга журналистът Мира Добрева. „Столетниците – благословия или орисия“ е наречена книгата, която събира 38 истории на хора, прехвърлили век живот. Всички те са герои в телевизионен проект, който Добрева реализира вече повече от 10 г. За цялото това време тя е разбрала много, но и най-важното – тайната на дълголетието не е нито в храната, нито във водата, нито във въздуха... Тайната е да се чувстваш нужен.

„Столетниците – благословия или орисия“ бе представена в Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. За да разкажат за книгата, редом с Мира Добрева застана колегата й в БНТ Зорница Илиева.

Своя роля има и журналистът Анатоли Петров, който, оказва се, несъзнателно става причината за написването на книгата. Анатоли пръв ми каза, че пиша докосващо, това ме мотивира, сподели Мира Добрева.

Тя призна, че се чувства в свои води във Велико Търново и никак не й е трудно да си представи, че живее в този град. Търновец е и един от любимите й герои в книгата – 101-годишният доайен сред спортните деятели Деян Чаушев.

Неговата история е изумителна, той е пример как духът ти може да те държи жив, дори когато нямаш 7 важни органа в тялото си.

Как дори когато си преборил рак, когато си загубил жена си, с която си живял 63 г. заедно, успяваш да намираш сили и да продължаваш да живееш с надеждата за живот. Защото има и столетници, които вече са уморени от живота и искат да си тръгват. Докато Деян Чаушев казва, че иска да живее.

Защото животът продължава да му е интересен, разказа Мира Добрева.

Всяка среща със столетник ме провокира да поглеждам себе си отново и отново. И да си кажа, че се харесвам все повече. Защото не подминавам историите, които те ми казват. А това не са истории, това са уроци. Научих най-ценния житейски урок и ми е по-добре да живея с него. Живея по-добре, благодарение на знанията, които добих от столетниците.

Не ги записах просто за да напиша книга или просто за да направя телевизионни интервюта. Записах ги, за да ги чуят хората, да обърнат главата си към набраздените им лица. И в същото време аз научих този урок – когато се научиш да се снишиш, да се примириш с обстоятелствата, които не можеш да промениш, и да виждаш малките неща в живота, а не да ламтиш за много, ти си по-удовлетворен и щастлив, откровена бе Мира Добрева.

С книгата си тя всъщност донякъде реабилитира възрастните хора. Често се пита как човечеството може да стигне до там да не вижда, да изтрива, да ги изхвърля. С какво е виновен някой, че е остарял, реторично пита журналистът и не намира мира, докато не се противопостави на тази дискриминация.

Според Мира Добрева и книгата, и телевизионният й проект правят така, щото хората да погледнат на възрастните хора от друг ъгъл, да започнат да ги заобичват. Те са хора с характери, важно е да ги виждаме, казва още Мира Добрева.

Те имат много за разказване и много ще си отиде с техния заник. Аз съм жадна да слушам и сякаш няма да приключа този проект, сподели журналистът.  

Един от феномените, с които се среща в процеса на работа, е фактът, че столетниците не се страхуват от смъртта. Но се страхуват от живота днес, защото той ги отхвърля. А смъртта ги приема. Те я чакат и са толкова примирени с нея. Откакто общувам с тези хора виждам, че няма толкова страшно в смъртта. Сякаш по-страшен е животът, който живеем днес. Когато си толкова близо до смъртта и може би толкова пъти си си говорил с нея, тя ти става приятел. То е като болката – просто свикваш с нея. Не съм срещала столетник, който да се страхува от смъртта. Или й се надсмиват, или я чакат, или й се молят, или я проклинат, че не идва. Но все я чакат. Това ме накара да погледна другояче и на живота, и на смъртта. Това е философска история, разкри емоциите си Мира Добрева. И разказа за госпожа Евдокия от Варна, която й била казала: Ние трябва да приемем, моето дете, че сме се качили на последния влак и стигаме последната спирка от нашия живот.

Разказа и за баба Дора, която, въпреки достолепната й възраст, живее сама. Та баба Дора й споделила, че съжалява за едно нещо, отнето й от старостта – фантазията. Баба Дора обича да рисува, но вече не може да си „въобразява“ цветя. Затова синът й периодично й купува пердета, чаршафи, от които столетницата прекопира. Ето още един важен житейски урок - да намериш дори в чаршафа или перденцето нещо красиво, което да пренарисуваш и да ти стане и на теб малко по-хубаво, сподели още журналистът.

Книгата й всъщност е едно искрено общение с бабите и дядовците. На края на срещата Мира Добрева заръча на всеки от публиката да се обади на възрастните си близки, да им каже и покаже, че са нужни.

Защото те са живата история на живота.

Биляна МИЛЧЕВА