Живко Петров: Разказвам мечтите си с музика

Живко Петров е роден на 25 юли 1970 г. във Велико Търново. През 1994 г. завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност пиано. Работи с много български творци като Лили Иванова, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Орлин Горанов, Васко Василев, както и световно известни музиканти.

През 1997 г. Живко Петров сформира „Jazz Breakers“ заедно с Васко Енчев, Венелин Кръстев, Калин Вельов и Стоян Янкулов-Стунджи. В следващите години състава на музикантите се мени. Групата съществува до 2000 година. В периода 1998 – 1999 г. Живко Петров и Белослава Йонова създават „B Jazzy“, към която се присъединява по-късно и Димитър Семов. Раждат се и първите песни по музика на Живко Петров и текстове на Белослава.
Следва проектът „Jazz Surprise“ на Живко Петров и Ангел Заберски през 2004 г.
Дългогодишната съвместна работа на Живко Петров с Димитър Семов и Веселин Веселинов (Eko) прераства в Живко Петров Трио (JP3), което официално формират през 2006 г. Триото бързо се превръща в една от разпознаваемите джаз формации в България. През 2007 г. JP3 издават първото си DVD. Няколко години по-късно излиза и първият студиен албум „It’s a Dream“ (2012), където специален гост в едноименната пиеса е цигуларят Васко. Албумът се превръща в най-продавания дигитален джаз албум за Източна Европа.
Проектът „The Four Pianists“ съществува от 2015 г. В него участват Живко Петров, Ангел Заберски, Иван Янъков и Георги Черкин – двама джазови и двама класически пианисти.
През пролетта на 2015 г. Живко Петров издава своя първи класически солов албум „After 4“. Албумът съдържа 10 авторски класически прелюдии.
През изминалата 2020 година на бял свят се появи албумът „Change the way“ на JP3 – Семов, Петров Карамфилов.
Работата на Живко Петров като продуцент бележи голяма част от музикална сцена в България Повече от 20 години неговото име стои зад много музиканти в България, които впоследствие се превръщат в едни от най-популярните артисти в страната

-Как приемате наградата „Велико Търново”, маестро Петров?
-За мен това е много специално отличие. Благодаря искрено на кмета на Велико Търново Даниел Панов, на председателя на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов, на хората, които ме номинираха и на комисията, която присъжда тези награди.

За мен е чест! Имам привилегията да съм роден във Велико Търново – най-красивия град.
-Какво беше детството ви?
-Аз имах безгрижно и щастливо детство.

Отраснах в така наречения „Блок на спортистите” на улица „Йоновка”. Много игри, много весели моменти. Баща ми Петър Бозев свиреше в оперетата на Театъра. У нас винаги беше пълно с негови колеги, които свиреха и пееха – Лина Ковачева, Пламена, Жоро Сотиров, вечна му памет,  цялата търновска бохема се веселеше в дома ни.

Именно баща ми е причината да се влюбя в музиката, а началото беше едно пиано със свещници, лъвски крака и клавиши от слонова кост, което той донесе от Германия. В момента, в който чух звука на този музикален инструмент, се влюбих завинаги в него. Бях на 3,5-4 години. Баща ми освен на пиано, свири на саксофон, кларинет, акордеон.
Всъщност аз съм четвърто поколение музикант. Двамата ми дядовци са музиканти, прадядо ми също.   
-Имало е един период в живота ви, когато е трябвало да избирате между футбола и пианото?

-Бях много малък, когато майка ми реши да ме запише в детската музикална школа в Младежкия дом във Велико Търново, но директорът каза, че трябва да стана поне на 6-7 години. Тя обаче помоли да ме изслуша и така ме взеха. Света на музиката ми отвори г-н Кисьов, който си отиде от този свят.
В същото време играех и в юношеския отбор на „Етър”. Треньорът Димитър Байдаков много ме харесваше и явно виждаше бъдеще в мен. Един ден каза на майка ми, че трябва да стана футболист. Тя обаче го отряза: „Когато твоят син стане пианист, и моят ще стане футболист”.

И така се приключи с кариерата ми на футболист (смее се).
-Но пък направихте кариера като музикант. Успял човек ли сте?
-Щастлив човек съм. Защото винаги съм знаел с какво искам да се занимавам и това е музиката. А тя е необятна. Там човек може да се изгуби, но тя може да бъде и спасение.
През пандемичната 2020 година направихме с моите колеги от JP3 Димитър Семов и Димитър Каранфилов албума „Change the way“. Албум, който ме накара да погледна навътре в себе си и да пренаредя приоритетите си. Малко се бяхме позабравили, мислихме, че всичко ни е позволено на този свят, че всичко ни е дадено. А това се оказа, че съвсем не е така. Видяхме как един вирус може да унищожи смисъла на съществуването ни.  Осъзнах, че най-важните неща за мен са музиката, семейството, хората, които обичам и които ме обичат.
Може би пандемията ни накара да си научим някои уроци, защото светът стана прекалено агресивен, а това не ми харесва.
-Вие сте добър, фин човек, как се справяте с агресията?
-Не контактувам с нея. Затварям се. Винаги съм вярвал, че у хората има добро, затова търся него. Ние, музикантите, сме и един вид психолози. Като погледнем някого, вече знаем как трябва да подходим, за да го спечелим – добронамерено и честно. Да го приобщим към доброто.
-Работили сте с едни от най-известните творци в България в музикалния бранш. Десетки са имената. Как се работи с такива таланти?

-Да, България е малка страна, но има много качествени личности, дори много повече, отколкото навън. И съм наистина щастлив, че мога да работя с тях. Едва ли мога да ги изброя всички – Христо Йоцов, Ангел Заберски, Лили Иванова, Белослава, Орлин Павлов, Хилда Казасян, Орлин Горанов, Мария Илиева, Любо Киров... Нистина са много.
-Лили Иванова неведнъж се е изказвала много ласкаво за вас. Легенди се носят за нейния перфекционизъм на сцената.
-Лили е пример за всички нас. Тя е Примата. Тя е човекът, който може да те научи на дисциплина, да те накара да обичаш това, което правиш, защото е истински артист.

Лили си е Лили. Аз харесвам хора като нея - творци, които никога не спират да се усъвършенстват.
С такива личности мога да си говоря, а дори може и да не си говоря. Понякога е достатъчен един поглед, за да се разберем.
-Джаз, поп, класика... Кой от стиловете е пред другите?
-Този, който ме вълнува в момента. Сядам пред пианото и се доверявам на душата си.
-За съжаление, обществото ни е все по-обсебено от чалгализацията, и не говорим само за музиката. Как оцелявате?
-Интернет е голям виновник за това, въпреки познанията и информацията, която ни дава. Във виртуалното пространство всеки се чувства значим, да не кажем, че всеки разбира от всичко. Само че, ако аз реша да отида на лекар, не мога да се доверя на санитаря например. Така е и в музиката.
-Вие сте и продуцент. Това е доста различно начинание от писането на музика. Как се справяте?
-Да, често казвам, че продуцентството в България е утопия. Справям се с много разходи и много работа. Малко хора си дават сметка какво се крие зад един музикален продукт. А това са идея, композиция, аранжиране, певец, музиканти, студио, обложка за албум, дизайн, организация за концерти, пиар... Докато всичко това стигне до хората, минава много време и коства много енергия на творците. Затова трябва да уважаваме всеки труд. Преди да критикуваме и да отричаме, нека да броим до десет. Защото и отричането е част от агресивното общество, за което говорихме и е вид чалгализация. За жалост, хората като че ли не обичат красивите неща, а се зареждат повече от скандала, от сензацията.
-През последните години се забелязва голямо възраждане на интереса към фолклора, включително от страна на съвременните музиканти. Може ли това заиграване да изиграе лоша шега понякога на творците?
-Всичко е въпрос на вкус и на познания. Имаме блестящи образци, при които е запазен балансът. Ако обаче той бъде нарушен, а мярката премината, може да стане дори смешно.
Аз съм минималист и не обичам да внасям в музиката си излишни неща, които не са част от мен. Колкото и да са модерни...
-Какво е за вас джазът?
-Джазът е свободата на мисълта и духа. За мен той е като хамелеон, който се променя, заедно с обичаите, нравите и музиката на различните народи, той приобщава стиловете, преплита ги и в един момент ще ги обедини. Джазът е бъдещето.
-Върху какво работите в момента?
-Довършвам песен с Белослава, пиша концерт за пиано и оркестър, работя върху новия си солов албум.

-За какво мечтаете, Маестро?
-Моите мечти ги разказвам с музиката. Иска ми се светът да стане малко по-спокоен, по-добър. Да се любуваме на красивите неща, на това, че живеем, че общуваме, че обичаме. Защото това ни прави човеци...
Мила МИЛЧЕВА