Реликви, свързани с Освобождението, пази Историческият музей във Велико Търново

Покрай тържественото честване на Националния ни празник 3 март родолюбивите българи се насочват и към музеите, пазещи ценни вещи, снимки и документи, свързани с Руско-турската война и борбата ни за свобода. За тези, които не са могли да стигнат до там по една или друга причина, ви предлагаме една обиколка из залата, посветена на Освобождението в музей „Възраждане и Учредително събрание”. А там са показани истински реликви, които ни връщат 142 години назад и напомнят за епичните битки и самоотверженост на воините и българските опълченци. В тази разходка из историческата памет ни повежда уредникът в РИМ – Велико Търново доц. д-р Светла Атанасова, разкайвайки интересни подробности за експонатите.
Колко от неспециалистите знаят, че в експозицията се пазят снимки и ордени на свещеник Петър Драганов, който води церемонията по освещаването на Самарското знаме. Той е от Великотърновския край, роден е в с. Дичин през 1847 г. Участник е в Априлското въстание и е един от оцелелите въстаници при Дряновския манастир. Заедно с брат си Величко се записва в редовете на Българското опълчение като  свещеник в III опълченска дружина. На 18 май 1877 г. в българския лагер край Плоещ пристига делегация от гр. Самара, която носи знамето, ушито през 1876 г. за „южните славяни, борещи се за свобода”. Начело на тържествената церемония по освещаването на знамето е свещеник Петър Драганов, а негов помощник е архимандрит Амфилохий Михайлов. Свещеник Петър Драганов е отличен от руското командване с орден за участието му в Българското опълчение и орден за боевете при Стара Загора и Шипка – Шейново. След Освобождението свещеник Драганов се установява в с. Дъскот, Павликенско и умира там през 1913 г. Снимките и личните вещи на опълченеца са съхранени в къщата на Асен Попов в родното село на героя. През 1961 г. той ги дарява на Търновския музей.  
Едни от най-интересните експонати са намерени случайно, при разкопки. През 1992 г. в двора на църквата „Св. 40 мъченици” са разкрити останките от две погребения на руски офицери, участници в Освободителната война. Запазените части от руски офицерски униформи са предадени на РИМ – В. Търново от ръководителя на разкопките н. с. к. и. н. Пейо Гатев от АИМ при БАН. В залата на Руско-турската война са експонирани части от калпак със златовезана сърма във формата на кръст, еполети на офицер от 19-ти Костромски полк, металически копчета с полусферична форма, нагръдно кръстче от кехлибар, пръстен, петлици от кител и офицерски колан.
Част от музейната експозиция са кокарда и тръба на опълченеца Никола Ненов. Кокардата е метална, добре запазена, с надпис: „За отличка в Турската война в 1877 и 1878 г.” Тя е с размери 11/2 см. Открита е в неговия дом при реставрация. На същото място е намерена и металната тръба от духов музикален инструмент, с халка и шнур за окачване.
В залата на Руско-турската война на централно място е поставен и паметен знак, посветен на освобождението на с. Пушево. Изработен е от пясъчник с неправилна форма, с размери 40/28 см. На една от стените е издълбан текст: „Свободна България в 1877 г. ме(сец) юния 24”. Неизвестният автор визира освобождението на с. Пушево от руските войски на 24 юни/6 юли 1877 г. Камъкът е открит от местния жител Стоян Цонев, вграден в оградния дувар на неговия съселянин Георги Минчев. Той е предаден
в Историческия музей – Велико Търново през 1988 г.
В музей „Възраждане и Учредително събрание” е експониран колан, изработен с техника „на корите” от разноцветни вълнени конци. Има дължина 307 см и ширина 3,2 см, с дължина на ресните 48 см. Вероятно коланът е изработен непосредствено след Освобождението 1878-1879 г., за да напомня за историческото събитие. Той постъпва в музея като откупка от Георги Дончев Гализов през 1998 г.
Истинска находка е и съхранената в Музея изключително красива икона с изображение на „Св. Николай”. Изработена е върху кадифе със златовезана сърма от съпругата на Константин Атанасов. В долния край на иконата е избродирана годината „1877”.  Поставена е в дървена рамка, със стъкло и има размери 16/22 см. Съхранена е в рода от сина на Константин – Йордан Атанасов, който през 1992 г. я подарява на Търновския музей.
По повод посрещането на руските войски и главнокомандващия Дунавската  армия княз Николай Николаевич в Търново през 1877 г., търновци изработват представително знаме - плакет. Върху бял плат с правоъгълна форма, с размери 100/79 см. е изписан текст в кръг: „Да живее Его Императорство Величество Александър Николаев”. Буквите са изпълнени в оранжев цвят. В центъра на кръга, с оранжеви и зелени букви е изписан текста: „И всем Царствующимъ”; „Освободителъ Болгарского Народа. Търново iюний 25, 1877”. Текстът е обрамчен със зелен лавров венец и синя панделка. В горната част на знамето е изрисувана царска корона с кръст, а встрани от нея два ангела. Тази композиция е изпълнена в зелен, жълт и оранжев цвят. Лек оттенък от боите се забелязва около короната и текста.
Търновското знаме от 1877 г. е съхранено от първия директор на Историческия музей в града Тодор Николов. Тази реликва от Освободителната война е част от постоянната експозиция на музей „Възраждане и Учредително събрание” от 1985 г. От оригинала на Търновското знаме са изработени две художествени копия, едно от които за експозиционната практика на Националния исторически музей в София.
Около 2000 експонати, свързани с Руско-турската война и Българското опълчение, пази в хранилищата си Историческият музей във Велико Търново. В експозицията във „Възраждане и Учредително събрание” е показана една малка, но представителна част от тях. Във фондовете се съхраняват, при специални условия, и много ордени, медали и вещи на опълченци от Търновския край – на Петър Рашков, Пенчо Мондованов, Константин Каранешев, Димитър Венков и др. Както и медальони и монети на войници от турската армия, които също представляват интерес. А литографииите и гравюрите, посветени на Руско-турската война, отразяват свидетелския поглед върху онези знаменателни събития, при които е извоювана българската свобода.
Ана Райковска