Студентските квартири: Мазите и мансардите отстъпиха пред лукса на обзаведените апартаменти и хотелски стаи

Времето на романтичните студентски квартири отмина безвъзвратно. Мазите и мансардите без баня отстъпиха пред лукса на обзаведените апартаменти и хотелските стаи
Академичната учебна година във Великотърновския университет започна. Тя беше тържествено открита на 1 октомври, а тази година в търновската алма матер ще се обучават над 4500 първокурсници, което си е своеобразен рекорд за последните пет години.
Къде живеят търновските студенти? Битовите въпроси са не по-малко важни от организацията на самия учебен процес и всяка година поставят пред изпитание както младежите, така и техните родители.
Романтичните времена на студентския живот във ВТУ, за който се носеха легенди в цяла България, отдавна са отминали. Заедно с бохемските спомени, някъде потънаха и разказите за таванчета и мази, обитавани от възпитаници на Университета, в които освен легло, маса, стол и малък гардероб, няма нищо. Дори баня... Звучи направо стряскащо за съвременните бъдещи висшисти, които дори не могат да си представят подобно нещо.
А само преди 30-40 години това беше нормално явление в старопрестолния град. Хиляди са бившите студенти, които си спомнят и могат с часове да разказват за преживяванията си в квартири на улиците в стария град, в махалата под университета или пък в кооперациите  по центъра.
През 80-те години на миналия век квартирите без хазяи бяха лукс, който малцина можеха да си позволят. Често судентите обитаваха стаи от апартаменти, в които съжителстваха с други студенти или семействата, които ги отдаваха под наем. Това,  разбира се, пораждаше някои строги ограничения, като например в стаите да не се пуши, да не се вдигат купони, да не се водят лица от противоположния пол и т. н.  
В немалко случаи възможността за вземане на душ не влизаше в  наема, или пък самите квартири нямаха такова помещение и  спасението за учащите беше градската баня на улица „Ниш”, която често се използваше и за пералня.
За да изкарат някой лев, великотърновци пускаха студентите да живеят на всевъзможни, понякога напълно абсурдни помещения като таванчета без прозорци, мази, килери или пристройки към къщите, стъкмени надве –натри.
Щастливците, които отговаряха на условията, заемаха места в студентските общежития, в които съжителстваха по двама, трима и дори четирима в стая. По-горните курсове имаха привилегията да живеят в новия блок със самостоятелни стаи. Душегубките бяха толкова малки, че едва можеше човек да мине между масата и бюрото, но противно на архитектурната мисъл, понякога събираха по 15-20 човека на шумни купони, огласяни от китари и звън на чаши.
Едно от предизвикателствата в „панса”, както бяха познати общежитията, беше да влезеш с някой, който не е регистриран. За целта се измисляха всевъзможни начини за отвличане на вниманието на дежурните лелки на входа, или пък се упражняваха сложни алпинистки похвати за катерене през прозорците от задната част на сградата.   
От управата имаха право внезапно да влизат по стаите по всяко време на денонощието, за да проверяват дали в тях няма чужди елементи...
На фона на сегашните права и свободи, които имат студентите, всичко това си звучи направо нереално и дори смешно. Променени са и изискванията на младите хора към битовите условия, в които ще прекарат четирите или повече години следване в старопрестолния град. Квартирите с хазяи отдавна са ретро спомен, едва ли някой от съвременните студенти може и да си помисли да му се месят в личното пространство. Баня, отделен санитарен възел, оборудвана кухня, Wi Fi, паркинг, цифрова телевизия са само част от изискванията при търсене на квартири.
Тази година нещата с наемането и отдаването на квартири доста се обърка заради корона кризата, признаха брокери на недвижими имоти от Велико Търново. Причината беше, че до последно не се знаеше дали занятията ще са присъствени или не. Тъй като ситуацията продължава да е несигурна, тези, които сключват договори за наем, държат да има клауза за предсрочно прекратяване, ако се премине изцяло към дистанционно обучение.
Продължава и тенденцията не малко от заможните родители да не наемат, а направо да купуват на децата си жилища, в които да изкарат времето на своето обучение. За целта се търсят едностайни апартаменти, които от една страна са начин за инвестиция, от друга спестяват плащането на ежемесечен наем. Практика сред предприемачите в новопостроените блокове и кооперации е да ремонтират и да обзавеждат с евтини мебели жилища, които да отдават под наем.
От няколко години стана популярно известни великотърновски хотели да се превръщат в  общежития и един от първите примери за това беше хотел „Етър”. Подобна стъпка направи и четиризведният „Интерхотел“, където стаите се отдават по 300 лева, с включен паркинг, интернет и телевизия.

Мила МИЛЧЕВА