Индиана Джоунс на пианото разкрива тайните на класиците

Родният пианист Тодор Петров е българският Индиана Джоунс в музиката. За него тя, също като историята и археологията, крие много тайни и загадки. Всеки един композитор, независимо дали е сред имената на най-големите световни величия, има непозната страна. Зa разлика от археолозите обаче, музикантите, които ровят в миналото на класиците и търсят „находки”, са доста по-малко. Дори почти ги няма. Но знанията, които имат и разпространяват с лекции, авторски статии и разбира се – с концерти, са безценни.
Пианистът е познат из целия свят с многобройните си прояви и популяризирането именно непознатата страна на творчеството на класиците. Днес Тодор живее и работи в Тунис, но голяма част от годината прекарва в пътешествия по света. При всяка възможност се прибира в България, а Велико Търново е сред любимите му градове. В старопрестолния град ценителите на класическата музика се докоснаха до великолепните сонати на Йохан Себастиан Бах, изпълнени на оригинални барокови инструменти. Шедьоври на прочутия композитор звучаха и в Патриаршията на Царевец. Други впечатляващи концерти, дело на родния пианист, представиха неизвестни испански произведения от XVI-XIX век, както и творчеството на руския композитор Михаил Глинка. На сцена, заедно с Тодор, бяха Адриана Грекова – мецосопран, както и младата оперна певица и надежда на великотърновския театър Мария Павлова.
Френското величие в музиката Морис Жендром има голяма роля Тодор Петров да тръгне по пътя на музикалната археология. Българинът му помага в начинанията по издирване на редки и неизпълнявани творби на големите имена на класическата музика. „Начинанието ми първо е от любов към историята. Аз обичам историята, а музикалното минало, ако можем така да го наречем, е част от нея и следователно – трябва да е част и от националното самосъзнание на всеки един народ”, разказва пианистът.

Бах и Вивалди имат най-много тайни

В библиотеките и хранилищата по целия свят Тодор Петров открива, че композиторите създали творби за цели концертни постановки, но никога не са ги представяли на сцена. Така например Йохан Себастиан Бах бил голям почитател на италианската музика и обработил 16 концерта на Антонио Вивалди за пиано, които обаче никой не бил слушал.
Друга любопитна находка, свързана с Бах, е оригиналната версия на прочутата „Шеста соната”. Обикновено на сцена се изпълнява вторият вариант, която композиторът написал за негов ученик. Тя обаче е по кратка от цялостната композиция и включва само четири части.
В своята пълнота „Шеста соната” е намерена в ръкопис, дело на самия композитор. „В обясненията към сонатата или по-точно – в ръкописа на тези четири части от популярната и изпълнявана версия Бах пише, че трябва да се добавят нотите на още три части, които са малко по-напред в самия сборник, ако може така да го наречем. Никой обаче не се трогнал от обясненията му и затова оригналната „Шеста соната” не е звучала в цялостния й, завършен вид, обяснява Тодор Петров.
Йохан Себастиан Бах е герой в интересна история за римокатолическия химн „Стабат матер” на Джовани Перголези. „Прочитът на Бах върху тази творба всъщност е пародия. Думата обаче не значи осмиване, а преработка – такова е тълкуването в италианския език”, подчертава Тодор Петров. В своя прочит Бах променил текста и е написал нова лирика, по 51-ия Давидов пласм. Версията му завършва по различен начин – в мажорна тоналност, а не в минорна, както е при Перголези.
Музикалният археолог изтъква, че Антонио Вивалди е творецът с най-много тайни. „Вивалди е познат като инструментален и преди всичко цигулков композитор, но малцина знаят, че е написал цели 56 опери. В Торино има 11 ръкописа на цели негови опери, които трябва да се препишат, като се използва съвременен нотопис. Това е много трудно, защото партитурите са от преди 3-4 века и са писани на хартия”, споделя Тодор Петров. Торинският музикален архив обаче е притежание на благородници, които не позволяват нотите да се сканират, а без копия делото не може да бъде осъществено.
В архива в Неапол има много неизвестни опери на Белини, на Сарти, на Качини. Росини е известен като оперен композитор, но никой не знаел, че той има много клавирни произведения.
Неизвестни произведения на композитора Михаил Иванович Глинка също са едни от най-интересните, до които Тодор Петров е достигнал. „Докато проучвах творчеството на Глинка, разбрах, че той е написал повече клавирна, отколкото вокална музика. Това е много интересно, тъй като никой не знае за тази негова страна от творчеството му – тя е напълно непозната. Така лека-полека, от архивите излязоха 200 песни, а инструменталните творби са цели четири тома”, обяснява българският пианист.

Българин създава първата четвъртонова симфония в света

Като истински патриот, Тодор Петров отделя много време и енергия да проучва родните композитори. Той с радост споделя, че българската музика всъщност е много по-богата от това, което се свири днес. „Нека да се спрем върху композитора Васил Божинов. Той е първият български модернист, живял и творил в Прага. Използва изключително модерната тогава четвърттонова система на Алойс Хаба. Така Божинов създава първата четвърттонова симфония в света”, разказва пианистът.
Друг интересен факт е, че Елиза - жената на Исидор Михайлиди,  е съпруга на първия професионален български музикален композитор и третата жена в цяла Европа, писала музика. „Малцина знаят, че германският агроном Карел Щрос е създател на прочутото “Свищовско хоро”, а пародия върху творбата му е направил Дико Илиев”, допълва Тодор Петров.
Пианистът споделя, че композиторът Емануил Манолов има една напълно непозната за широката общественост клавирна рапсодия. Върбан Върбанов пък е написал четири полифонични пиеси, които не се свирят.

Нужна е държавна подкрепа

Тодор Петров е категоричен, че музикалната история е част от  цялото културно-историческо богатство на България, но подобни проучвания почти не се стимулират, а институциите следва да оказват по-голяма подкрепа – и с работа, и с финансиране. „Все пак България е втората балканска държава, която открива своя консерватория, много преди Гърция и Турция”, споделя пианистът.
Друг проблем, с който Тодор се сблъсква, е отношението и на гилдията. Голяма част от артистите смятат, че едва ли не няма нужда от подобни изследвания. „Има една музикантска леност”, категоричен е пианистът. Малко хора откликват на идеята да изпълняват неизвестни произведения.
Всички проучвания музикантът прави сам, много се намират рядко частни спонсори, а за дейността са нужни са доста средства. Тодор Петров завършва разказа си с признанието, че е редови музикант, няма други доходи и не може винаги да вади пари от джоба си.  
Павел СТАМЕНОВ