Марина и Христо - особеният вид туристи

Посещението ни във Велико Търново бе изпълнено със смесени чувства. Градът е изумително красив и с неповторима атмосфера, но десетки примери за архитектурно и културно наследство за оставени на произвола на съдбата. Натъжиха ни всички тези изоставени къщи. Ако се намери начин за реставрирането им, може да се обособи огромен етнографски комплекс, по подобие на Златоград или „Етъра”.  
В това вярват Марина Янева и Христо Узунов, които преди година и нещо напускат удобния си живот в столицата и се местят да живеят в Родопа планина. В решението си двамата се водят от ужаса от истерично забързаното, режисирано ежедневие в големия град. Казват, че в Ардино вече живеят, не просто преживяват.
Броени месеци по-късно се появява сайтът им http://urbex.bg/. Думата urbex идва от „urban exploration“ – словосъчетание, описващо посещенията на места, на които не би трябвало да има хора. Сред най-популярните урбекс обекти са изоставените къщи, съоръжения, паметници и индустриални сгради. Този вид туризъм предлага изпълнени с емоции преживявания, придружени от загадъчна атмосфера и известно количество адреналин, обясняват Марина и Христо. Чрез снимки и текстове разказваме истории за забравени и непознати места, които няма да откриете в нито един пътеводител. Нашето желание е да превърнем Urbex.bg в място, посещавано от търсачи на истории и силни усещания. От хора, които не се притесняват да поемат рискове, за да си създадат незабравими спомени, допълват двамата. И посочват основното правило на урбекс туриста - не взимай нищо, освен снимки, не оставяй нищо, освен отпечатъци от стъпки, не убивай нищо, освен време. Не влизай с взлом, не руши, не кради от обектите. Ако някой прави обратното, той вероятно е най-обикновен хулиган.
Един от последните им разкази във фотоси и думи е от Велико Търново. Идват тук през март и се влюбват в уличките и гледките, които се разкриват от по-високите части на града. Нямаше как да не разгледаме и крепостта Царевец. По пътя си обаче видяхме колко гордо една изоставена сграда с невероятна архитектура заемаше своето място точно срещу входа на архитектурно-музейния резерват. Веднага ни се прииска да влезем в нея и да разберем какви тайни крият обречените на разруха стени, споделят пред „Кореспондент” Марина и Христо.

В резултат в началото на октомври на Urbex.bg се появява „Страх и ужас във Велико Търново” . В него двойката разказва за преживяното в бившия Общински съвет в града - сградата, строена като общинска палата пред Царевец от архитекта Леон Филипов.
Старата сграда, построена през далечната 1911 г., изникна пред нас в цялата си мрачна красота. Изпочупените прозорци зееха като празни очни ябълки, а тъмнината отвъд приканваше за един бърз оглед. Нямаше как – трябваше да се отзовем. Разрухата не беше успяла да заличи напълно някогашното великолепие на това помещение, пишат на сайта си Марина и Христо.
Разходката им из помещенията продължава докато нечие прокашляне не изправя косите им и не ги подгонва навън.  Из такива места редовно бродят скитници, а зловещата атмосфера на изоставените сгради въздейства върху психиката достатъчно силно. Е, бяхме се поуплашили, но затова пък направихме малко снимки и се сдобихме с още един вълнуващ спомен, споделят в разказа си Марина и Христо.

Освен със снимките, двойката си тръгва от Велико Търново с убеждението, че някои от вариантите за конверсия на изоставена сграда не струват толкова скъпо. Трябват обаче смислен проект и усилена работа.
От една страна, в района на булевард „Стефан Стамболов” има десетки къщи с емблематична архитектура, които биха могли да бъдат превърнати в архитектурно-исторически резерват. Случи ли се това, Велико Търново със сигурност ще се превърне в по-привлекателно място както за българските, така и за чуждестранните туристи. Градът има огромен потенциал на туристическа дестинация, но сякаш всички усилия са концентрирани единствено и само в посока крепостта Царевец. Популяризирането на това населено място може да се случи само чрез добре обмислена стратегия, обхващаща различни аспекти на туризма. Докато старите части на града тънат в разруха, няма как да се говори за привличане на значителен брой посетители, обясняват пред „Кореспондент” двамата.
По света има безброй примери за вторично използване на изоставена сграда, водещо до генериране на приходи. В центъра на Будапеща например се намира един от най-известните барове в Европа - “Szimpla Kert”. Познат още като „Бар сред руините”, ежедневно той събира стотици посетители, жадни да усетят неговата неповторима атмосфера на вехтошарница. Той се помещава в огромна изоставена къща и нейния вътрешен двор, а интериорът му допълва общото излъчване на това място, казват Марина и Христо. Дори в съседна Румъния, в прикарпатското градче Миеркуря Чук има подобен пример - стар полуразрушен индустриален склад от началото на века е превърнат в един от най-посещаваните барове и център на културния живот за младите. При това без почти никакви усилия. Сградата просто е укрепена, а заварената разруха умело е вписана в интериора на бара без нито една тухла да бъде изградена наново. Резултатът - градът е запазил характерен за него обект и се е сдобил с ново място за развлечение и реализация на различни музикални и художествени събития, споделят Марина и Христо.

Споделят и друго – че понякога разбират за съществуването на някой урбекс обект и съвсем целенасочено организират посещение до него. Друг път изоставените места сами ги намират, като обикновено ги отклоняват от предварително начертания маршрут. Открехват, че са снимали и други обекти във Великотърновско, за които тепърва ще пишат в Urbex.bg. А текстовете са дело на двамата, докато Човекът с фотоапарата е Христо.
В ОбС във Велико Търново наистина ни побиха тръпки. Обикалянето на изоставени сгради е силно атмосферична дейност и всеки, който го прави, има своите подбуди. За едни това е докосването до един призрачен, постапокалиптичен свят, за други - пътешествие в миналото или просто подходящо място за интересни снимки. Всяка изоставена сграда има свое лице и разказва своята си история. Определено удоволствието е голямо, още повече, че много от тези сгради в един момент просто изчезват и само снимките остават като спомен от една забравена епоха, казват Марина Янева и Христо Узунов.

Биляна МИЛЧЕВА