Ректорът на Стопанската академия доц. д-р Иван Марчевски: Едно икономическо училище трябва да създава икономисти

Новият ректор на Стопанската академия в Свищов доц. д-р Иван Марчевски проведе първата си кандидатстудентска кампания начело на образователната институция. В нея престижното учебно заведение затвърди позициите си на водещ ВУЗ в сферата на икономическите науки. Тежкото състояние в образователната система и динамичния пазар обаче налагат нови подходи към цялостаната ситуация с обучението на студентите. Доц. д-р Марчевски е наясно с предизвикателствата пред себе си и открито коментира своите планове за рзвитие на Стопанска академия.

- Каква кандидатстудентска кампания проведохте в Стопанска академия?
- Опитахме се да продължим традициите през последните няколко години. От гледна точка на използваните инструменти можем да твърдим, че сме иноватори на образователния пазар. Бяхме едни от първите, които започнаха да правят целенасочени посещения в училищата. Организирахме ученически състезания. Направихме една крачка напред чрез сертификатите, които издаваме на учениците, участвали в състезанията. Те вече се използват от тях за кандидатстване и в други учебни заведения. Работим много добре с учителите и родителите на бъдещите студенти, но виждаме, че това нещо не е достатъчно. Нормално е конкуренцията да види какво правим, което ни принуждава да разнообразяваме портфолиото от инструменти, които използваме за добра комуникация с бъдещите студенти. Направихме необходимото, за да привлечем млади хора за новата учебна година, а резултатите, които постигнахме, са добри на фона на общата ситуация при образователния пазар в България.

- Какво се промени в кандидатстудентските кампании през годините?
- Бих казал, че всички се придържаме към една обща стратегия, която е агресивна, търговска политика. Ние се организираме предимно на търговски принцип. Броим студенти, продаваме места за новите и ги разглеждаме като източник на приход. Едните си смятат по 689 лв., а другите по 8000 лв. на привлечен студент. Разглеждаме ги като източник на приходи, което, според мен, не е хубаво и от академична гледна точка, и от гледна точка на коректността между нас и нашите бъдещи обучаеми. Лошото е, че все повече пазарът на образователни услуги се превръща в пазар за кандидат-студенти - не на знания и перспективи.

- Какви специалности предлагате за новата учебна година?
-През последните 80 години се стараем да съчетаваме традициите с иновациите. Смятаме, че едно икономическо училище трябва да подготвя икономисти. Последователно се придържаме към политиката да обучаваме в чисто класически професионални направления - икономика, администрация и управление. Това, за съжаление, през последните години ни изигра лоша шега. Това е така, защото държавната политика е насочена към ограничаване за приема на студенти-икономисти за сметка на други направления. И тъй като ние не развиваме други професионални направления бяхме най-силно засегнати в тази промяна на политиката. Но ние сме убедени, че правим правилното - да създаваме икономисти и да поддържаме устойчиво портфолио от бакалавърски и магистърски специалности. Стремим се да не бъдем толкова динамични в промените. Ние се придържаме към определен брой специалности, към момента те са 17. Не сме правили мащабни промени през тази година. Същата е ситуацията и с магистърските програми. Разчитаме на класически набор от специалности като „Финанси”, „Счетоводство”, „Маркетинг”.

- Кои са най-желаните специалности?
- Това са класическите специалности, в които имаме традиции. „Финанси”, „Счетоводство и контрол”, „Контрол и анализ на стопанската дейност”. Интерес има и към „Туризъм”, въпреки че ние все още не развиваме това професионално направление. Нещата са такива, каквито са през последните няколко години.

- До какви идеи ви водят новите студенти, които влизат в Стопанска академия?
- Ние държим пръст на пулса на пазара и се опитваме да сме адекватни на очакванията на студентите и бъдещите студенти. За съжаление нагласата на младите хора вече се доминира от географски съображения, а не от нещата, които са свързани с качеството на образованието. Все повече младите хора избират града, в който искат да учат, но не и университета. Фактът, че в Свищов те могат да получат специализирано знание, защото имаме традиции и сме академичен град, остава на заден план. Това създава определени проблеми за нас, но в същото време трябва да признаем, че трябва да направим и промени, свързани с очакванията на младите хора и това как искат да учат. Все повече млади хора искат да учат заедно с работа, малко от тях са готови да пожертват 4 години от живота си само, за да учат за своето кариерно развитие. Тоест те търсят смесени форми и в тази връзка доста по-голям е интересът към нашите задочни форми, които предполагат по-ограничено присъствие. Затова и усилията ни ще бъдат насочени към лансиране на форми за електронно обучение и по-интензивна комуникация между обучаеми и обучители в рамките на учебния процес, когато те са отдалечени географски.

- Каква е реализацията на студентите? Сега се говори, че университетите не подготвят кадри за бизнеса.
- Определено има проблем, но той е проблем и на двете страни. Бизнесът трудно може да дефинира реалните си потребности. В публичното пространство битува нагласата, че подготвените специалисти не пасват като дялан камък за бизнеса. Това няма как да стане, защото изискванията за всяка конкретна бизнес организация са строго специфични и няма институция, която подготвя няколко хиляди студенти, да може да подготви точния студент за точния работодател. Аз виждам компетентността на младите хора - като хора с потенциал за развитие. Ако те попаднат на точното място - да могат да се развиват по-добре в конкретната среда.

-Какво смятате за твърденията, че в България няма икономика и в тази връзка не трябва да се подготвят такива кадри?
- Винаги се отнасям към такива твърдения с определен резерв. Няма как да нямаме потребности от икономисти, защото целият финансов сектор, който е основен работодател в страната, се обслужва от хора с икономическо образование. Публичният сектор, който е вторият най-голям работодател, също има изискване към 70 % от заетите да имат икономическо образование. Нашата държава е така устроена, че навсякъде има нужда от хора с икономическо образование. И да се твърди, че няма нужда от такива кадри, защото в малкото останали заводи има недостиг на инженери, не е коректно.

- Каква е визията Ви за Стопанска академия през следващите 5 години?
- Очаквам интересни и динамични 4-5 години. Аз бих сравнил сегашната ситуация на образователния пазар с това, което се случи в началото на 90-те. Изправени сме пред драматично по-различна ситуация от тази преди 5-6 години. Тя е особено драматична за икономически училища като Стопанска академия, която е тясно специализирана и локализирани в малко населено място. Ние ще търсим варианти, с които да се преборим със стремежа на младите хора да учат в по-големите градове и с факта, че 26 други учебни заведения обучават в икономически направления. При това положение ще трябва да бъдем много активни и имаме ясна визия за стъпките, които трябва да предприемем. Мандатната програма, която е приета, предвижда конкретни стъпки до 2020 г. Те имат водещ ориентир, а именно адаптирането към изискванията на международния образователен пазар. За добро или за лошо, всички университети в България ще трябва да излязат много по-активно на международния пазар и ние също ще бъдем принудени да го направим. Но това е нормалната практика в цял свят. Няма държава, която да разчита единствено на своите студенти. Тук имаме много неща за вършене. През следващата учебна година ще лансираме няколко бакалавърски и магистърски програми на чужд език. Краткосрочните ни планове са да обучаваме студенти от бившия Съветски съюз, арабски страни и Далечния изток. Провели сме доста разговори с хора от тези региони. Интересът е към 4 класически направления от сферата на икономиката - „Мениджмънт”, „Счетоводство и финанси”, „Туризъм”, „Информационни технологии”. Мислим да разработим бакалавърски програми в тези направления и кореспондиращи с тях магистърски програми. Няма да търсим голямо разнообразие, защото потенциалните студенти от чужбина се интересуват от счетоводство, а не от 4 вида счетоводство или финанси.

- По какъв начин се отразява на ВУЗ-овте липсата на подбор при кандидат-студентите?
-Много зле се отразява. Имаше интересен коментар в социалните мрежи по този въпрос. Преди 5 студента се бореха за едно място, а сега три места се борят за един кандидат-студент. Всички искат да поддържаме качество, а ни принуждават да треперим и да чакаме с нетърпение средношколците, които не успяха да вземат първата матура, да си вземат държавния изпит. Сами си давате сметка, че това нещо трудно може да кореспондира с качеството на обучението, но това пък не означава, че трябва да ги отписваме. Има интересни изследвания, които показват, че проблемът не е в качеството на влизащите студенти, а в това, което правят университетите с тях, за да повишат нивото им на изхода. Но ние трудно селектираме, дори изобщо не селектираме студенти.

Михаил МИХАЛЕВ