Ремонтът на Петропавловския манастир започва тази година, Плаковският и Килифаревският има още да чакат

До два месеца се очаква да бъде сключен т.н. административен договор за ремонта на Петропавловския манастир край Лясковец, след което ще се обяви обществена поръчка за изпълнител на строителните работи, научи в. „Кореспондент”. Скоро е направена оценка на техническия проект със становище, че той отговаря на всички условия и няма причина договорът да не бъде сключен. Така след две години одобрение и съгласувателни процедури ремонтът на светинята реално може да започне още тази година.
Мащабният проект за манастира, изграден по времето на Второто българско царство, предвижда реставрация на църквата, а така също и на източното и южното крило. Покривът също ще бъде ремонтиран, ще се изгради дренажна система, а обновяване ще се прави и на монашеското крило, и на магерницата. В проекта е включено и възстановяване на скривалището, приютявало Васил Левски, Георги Измирлиев, отец Матей Преображенски и Бачо Киро.
Зелена светлина има и за ремонта на
манастира „Св. 40 мъченици” в Мерданя
Според преданията той е основан на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен II след знаменитата му и категорична победа край Клокотница. Манастирът е в изключително лошо състояние като спешно трябва да се доизгради т.н. вертикална планировка, включваща дренажна система, която да държи далеч подпочвените води. Ще се ремонтират покривите и пода в църквата, фасадите. Има проект и за реставрация на иконите и стенописите в комплекса.
И двата проекта са съгласувани с Министерството на културата и НИНКН. Финансирането е европейско, парите са осигурени по Програмата за развитие на селските райони, мярка 7.6 „Проучване и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата”. За манастирите ще бъдат отпуснати по 300 хиляди евро с ДДС безвъзмездна помощ. Тези средства са предназначени както за СМР, така и за проектантски хонорар, авторски и строителен надзор, консултантски услуги. Архитектурните проекти са дело на арх. Драгомир Йосифов и неговото бюро.
Не така добра е съдбата на други два проекта на архитекта -
за ремонт на Плаковския и Килифаревския манастири
За тях също се говори от години, като нужните суми от по около 9,7 млн. с ДДС за ремонта на всеки един от двата манастира засега са само обещани. Европейските пари трябва да дойдат по управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 г. – процедура „Развитие на туристическите атракции”. Общият бюджет по приоритетна ос 6 „Регионален туризъм” е 98,5 млн. лева. По нея максималния размер на безвъзмездното финансиране е до 85% от общата стойност, а останалите средства църковните настоятелства трябва да осигурят сами чрез финансов инструмент под формата на нисколихвено кредитиране. И то след оценка на проекта и представен, и одобрен бизнес план.
Какво се предвижда като ремонтни дейности
по тези два обекта, национални паметници на културата
В Плаковския манастир „Св. Пророк Илия” ще се преизгражда изгорялото крило, предвижда се основен ремонт на църквата, на манастирските сгради и помещенията в тях. Ще се укрепва подпорната стена, оградите. Обителта е особено ценна с иконите, рисувани от Захарий Зограф и красивата камбанария, строена от Колю Фичето.
От основен ремонт се нуждае и Килифаревския девически манастир „Рождество Богородично”, един от шедьоврите на Българското Възраждане. Като се започне от покрива. В църквата има ценни стенописи, в момента почернели, които ще бъдат почистени, консервирани и реставрирани. Ще се ремонтира и параклиса към църквата. Ще бъде укрепена стената откъм реката, предвижда се паркинг, нова магерница,  туристическа пътека до стария манастир.
И в двата манастира ще има интерактивни зали, ще се обособят и места за настаняване на поклонници с цел насърчаване на поклонническия туризъм.   
Проектите за Килифаревския и Плаковския манастири са одобрени, дори с разрешителни за строеж, приключило е и нужното съгласуване, но засега реално финансиране няма. „Вярно, че всички общини кандидатстват, проектите са много, но са одобрени такива с по няколко страници, които декларират само намерения какво смятат да правят. А за тези два проекта, които не са само мои, те са на Великотърновска община, парите вече са свършили”, с възмущение коментира арх. Йосифов. И макар програмата да е отворена за кандидатстване до края на 2021 г. и да има обещан допълнителен ресурс, нефинансирането на проекти за недвижими паметници на културата от национално значение във Великотърновско вече прилича на рецидив.
Липсата на търновско лоби оставя знакови църкви
в старата столица да се рушат с десетилетия
Около това мнение се обединяват всички водещи великотърновски архитекти, занимаващи се с опазване на културното наследство, с които съм разговаряла. Тъй като на повечето от тези храмове собственици са църковните настоятелства, нужни са лобисти, които да им съдействат за кандидатстване по различните програми. Иначе проектите за ремонт и реставрация ще продължават да си отлежават, а църквите да се рушат. А за дългото чакане говорят и фактите. За строената през 1872 г. от уста Колю Фичето църква „Св. св. Константин и Елена”, с одобрен и съгласуван с НИНКН проект, вече 32 години няма пари за ремонт. Също негова църква - „Св. Спас”, почти разрушена от голямото земетресение през 1913 г., има проект за възстановяване на арх. Нурков още от 80-те години. Съществува и по-нов проект на арх. Радосвета Кирова. Третата църква на великия майстор – „Св. св. Кирил и Методий” от 1861 г., има спешна нужда от възстановяване на купола и камбанарията, станали на руини при споменатото земетресение. Изготвен е проект с виза, внесен е за съгласуване в Министерството на културата, има и благословията на Епархийския съвет, но предстои кандидатстване за средства. А тази църква, наред с архитектурните си достойнства, е значима и с кондиката си, в която е единствено е записано, че ктитор и „архитектон” е Колю Фичето. Това е видяла с очите си арх. Донка Колева. Готови и съгласувани са проектите за реставрацията и на довършената през 1841 г. от Колю Фичето църква „Св. Никола”. Проектът е на Иван Давдата, като след края на градежа точно на тази църква дряновецът получава признание за майстор и му привързват майсторската престилка.
Всички тези светини разказват историята на Търновския край. А дали ще ги опазим, това зависи и до колко се признава авторитетът пред институциите на хората, милеещи и отговорни за културното му наследство.
Ана Райковска