Крепости и манастири край Търново чакат археологически разцвет

Цяла агломерация от крепости, манастири и селища е представлявал регионът около средновековния столичен Търновград. Великотърновските историци и археолози са сигурни, че проучените до момента обекти са само малка част от това, което е съществувало преди векове. Макар и не толкова значими по размери като Царевец и съседна Трапезица, малките крепости, манастири и селища са имали голямо значение за живота в столичния град. Днес те са или частично разкрити, или остават напълно непроучени. Великотърновският район крие големи възможности и шансове за обогатяване на туристическия продукт и дори нещо повече – за нови предложения към посетителите, смятат и от ръководството на Регионалния исторически музей. На подобен развой се надяват управниците и жителите на селата и малките градчета край Велико Търново – новите обекти ще съживят икономиката им и ще доведат до разкриване на работни места.
От години археолозите мечтаят да навлязат в напълно нови територии, но се сблъскват с големия проблем – финансирано. Най-богата на паметници е местността Момина крепост, оставаща зад Царевец. Буйната растителност там крие находки от късната римска епоха, а и от ранно-византийското време – намерени са останки от крепостна стена, части от кула и от сграда. Има достатъчно артефакти, отнасящи се както към Първото, така и към Второто българско царство.
Един от първите изследователи на Момина крепост, известна като „Къз Хисар”, е Моско Москов. В своите трудове той пише за останки от колони, пиадестали и каменни фрагменти от рисмско време. И макар те да се виждали отлично с човешко око преди век, днес са потънали сред храстите и дърветата.
Под Момина крепост се е намирал средновековният търговски квартал „Френкхисар“, който също не е изследван. Точното му място все още не е напълно установено - много вероятно е кварталът да е обхващал както местността под Балдуиновата кула, така и сегашната турска махала и на практика да се е простирал на двата бряга на Янтра.
Редица малки крепости са били разположени и по възвишенията около столичния Търновград. Те имали охранителна роля. Подобна неразбработена туристическа мина съществува край великотърновското село Хотница – в Хотнишкото плато. Тя се намира върху хълм с отвесен склон на юг и изток, полегат на север и напълно достъпна западна страна. Крепостната стена следвала скалните очертания на билото на хълма.
При малкото разкопки до момента са открити останки от късната бронзова и ранножелязната епохи. Историците са сигурни, че отбранителното съоръжение се е използвало и по време на Второто българско царство. Подобна крепост съществувала и край с. Ветринци, откъдето също се виждало Търново. И двете не са проучвани от архелози.

Тайнствена библиотека и манастир чакат своето откриване

Тайнствена патриаршеска библиотека и царски манастир във Велико Търново също са сред обектите, които все още чакат своя археологически разцвет. В легендарното дворцово книжно хранилище били запазени уникални ръкописи, датиращи още от времето на Асеневци. От години се правят опити да бъде установено къде точно патриарх Евтимий скрил ценната литература, когато станало ясно, че османската войска е близо до старата българската столица. Идеята на знаменития духовник била книгите да останат трайно скрити, щом градът бъде превзет.
Историци, сред които Моско Москов и д-р Васил Берон допускат, че патриаршеската библиотека вероятно е скрита някъде в църквата „Св. Св. Петър и Павел”, където гръцки владика открил книги, царски писма, договори и псалтири, които изгорил. Други предполагаеми локации на скривалищата са Килифарево и с. Беляковец.
Манастир в местността Света гора също представлява интерес за археолозите, тъй като се смята, че в него е прибрано наследството на Търновската книжовна школа. Дали обаче той е съществувал на мястото на днешния Великотърновски университет, е неясно. „Цялата местност с манастири около Търново е наричана Света гора, затова кръгозорът трябва да бъде разширен”, смята историкът проф. Пламен Павлов. Според него останките от неразкритата монашеска обител може да са в посока към манастира „Света Троица” и Преображенския манастир.

Павел Стаменов