Първите данни за Шишмановата баня са от 1893 г.

Със 725 000 лева от Европейското икономическо пространство Шишмановата баня във Велико Търново ще бъде превърната в нова туристическа атракция. Повече от 30 години паметникът на културата, който е сред най-автентичните от времето на Второто българско царство, бе в руини и дори бе пряко застрашен от разруха. Средновековната къпалня се намира в квартал „Асенов”, под крепостта Царевец и в непосредствена близост до църквата „Света Богородица”, манастирския комплекс „Св. св. Петър и Павел” и Владишкия мост. На броени метри от Шишмановата баня са разположени експонираните зидове от храма „Св. Иван Рилски”, който също е от времето на Второто българско царство, както и светините „Свети Четиридесет мъченици” и „Свети Димитър”.
Спасяването на Шишмановата баня бе един от ангажиментите, които кметът на Велико Търново Даниел Панов пое, а екипът му направи всичко необходимо, за да бъдат привлечени средства за реставрация и консервация. Проектът на Общината бе един от първите одобрени за България, отнасящи се към сферата на културно-историческото наследство. През април миналата година лично норвежката посланичка Гюру Катарина Викьор посети обекта и на място се убеди в целесъобразността на начинанието.
Проектът „Културното наследство на град Велико Търново във фокуса на Европейското културно многообразие“ предвижда консервация, реставрация и експониране със защитно покритие на Шишмановата баня. Срокът за реализация е до 30 април 2017 г. Покрай улицата ще бъде поставена ограда, а край Банята ще се създаде и паркова среда. Монтирано ще бъде и художествено осветление. Едно от условията по проекта е да бъдат наети трайно безработни лица, като критерият е непрекъсната регистрация в Бюрото по труда. Така се дава шанс и за социална интеграция на малцинствата.
 
Шишмановата баня е от втората половина на XIV век

За първи път паметникът става достояние благодарение на чешко-българския археолог и музеен деец Карел Шкорпил, който я отбелязва на карта редом с по-големите обекти на Хисаря /Царевец/, Трапезица и Асенова махала. Още тогава обектът е представен с две къпални и резервоар за топла вода в съседство.
Първите археологически проучвания са дело на известния български археолог Йордан Алексиев, който започва работа на терен през 1983 г. Част от зидовете на банята са запазени в оригинал – те са здрава сплав от тухла и камък и на дебелина достигат дори метър. Проучванията позволяват да се направи архитектурен план на сградата, която е строена по византийски модел и в никакъв случай не е турска.
Разкрита е и въздуховодната система на комплекса. Отоплението е ставало чрез хипокаустна система – т.е. подово. В къпалните дори са били оформени специални ниши, които също като съвременните климатици отвеждали топлия въздух от резервоара в помещенията.
Изследванията дават основание на Йордан Алексиев и на историци от Велико Търново да отнесат Шишмановата баня към втората половина на XIV век. Смята се, че тя е изградена някъде около или след 1371 г., по времето на последния търновски цар Иван Шишман. Именно затова обектът получава наименованието си.
Според Йордан Алексиев Шишмановата баня не е била обществена, а се е ползвала от духовниците в манастирите „Св. Богородица Темнишка” и „Св. св. Петър и Павел”. Теорията отговаря и на порядките по това време – манастирските бани е трябвало да бъдат строени извън очертанията им. След падането на България под турско робство се смята, че къпалнята е станала обществена – за това свидетелстват монети от XV и XVI век, които били намерени при разкопките. Век или два по-късно сградата вече не е функционирала.

Планираната реставрация е още от 1984 г.

За реставрацията на средновековната баня се говори още от 1984 г. Тогава арх. Милка Кушева създава проект за възстановяване, който предвижда поставянето на защитно покритие на оригинала, консервация на останките от зидовете, свода и експониране на тръбите. Близо три десетилетия обаче не се случва нищо, а през 2007 г. Шишмановата баня дори е пред разруха, тъй като силно амортизираното метално скеле руши автентичните стени.
Надежди за историческата недвижима ценност се появяват през 2012 г., когато кмет на Велико Търново вече е Даниел Панов /ГЕРБ/. При посещение тогавашният финансов министър Симеон Дянков остава впечатлен и обещава, че Велико Търново ще е приоритетен за правителството град по отношение на опазване на културно-историческото наследство и реставрацията на знакови обекти. За жалост, малко след това са събитията от февруари 2013 г., когато Бойко Борисов подава оставка. Кметският екип обаче намира решение и кандидатства за финансиране пред Европейското икономическо пространство, а проектът е одобрен.
Разработката предвижда западните и автентични зидове да бъдат укрепени, а останалите стени да бъдат надградени по модел на оригиналите. Пилоните в хипокаустната отоплителна система ще бъдат възстановени до действителната им височина. Същото важи и за автентичната мозайка, с която е бил покрит подът. Полуцилиндричният свод на северното помещение също ще бъде реставриран. Като основа ще се ползват запазените останки и наблюденията по време на археологическите проучвания.
Шишмановата баня ще стане част от туристическите маршрути в квартал „Асенов”, които включват църквите „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Иван Рилски” и „Св. Димитър”. В бъдеще къпалнята ще стане част от големия археологически парк, който кметството планира да създаде в квартал „Асенов” с европейско финансиране. В банята от времето на цар Иван Шишман ще се провеждат открити уроци по история, както и мултикултурен фестивал. Така Велико Търново става пример как България изпълнява задълженията си като страна по Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от ОС на ООН през 1966 г. и ратифициран от страната ни през 1970 г.

Павел Стаменов