Сладолед на клечка за пръв път е предлаган във Велико Търново преди 81 г.

Преди десетилетия жителите на старата столица търсели всевъзможни начини да се спасят от палещото лятно слънце. Един от начините бил „скрит” в търновските сладкарници, бирарии и бюфети на открито. През лятото в тях се предлагали разнообразни видове напитки, охладени с лед от двата големи общински ледници под Царевец и Асенова махала. Производители от старопрестолнината предлагали на многобройните си клиенти също изстудени плодове, както и всякакви други видове мразовити лакомства. За това разказва Тодорка Недева, която е главен уредник в отдел „Нова и най-нова история” в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Проучвателката споделя, че преди малко повече от 8 десетилетия в сладкарница „Виктория” - една от най-луксозните в града в периода между двете световни войни, собственикът Кръстьо Тонев изкушавал търновчани с богат избор на сладолед. Прочутият по онова време сладкар бил сред първите майстори в страната, притежаващи немска машина за направата на леденото изкушение.
През 1935 г. предприемчивият търновец за първи път започнал да продава и сладолед „Ескимос”. За да го утвърди на пазара, той го рекламирал в рима:
През летните горещи дни,
когато хване меланхолия,
кога ви жаждата гори,
елате всички у „Виктория”.
И тука всички освежени
със екстрения сладолед,
ще си тръгнете засмени
и бодростта ще грейне вред.
„Интересът на хората към „Ескимос” бил голям, още повече, че сладкарят го предлагал „всеки ден с пари, на 11-я - без пари”, допълва Тодорка Недева.
Тя споделя още, че популярни сред великотърновци станали също млечните и плодови сладоледи. Предпочитани били и сладоледените комбинации „сънди” и „шоколатин”, приготвени от натурални продукти.
„Въпреки че „Виктория” била сладкарница, посещавана главно от търновския елит, нейният собственик се отнасял с голяма обич и разбиране към децата, които не можели да си позволят лукса да се разхладят с вкусните ледени лакомства. В спомените си някогашните деца разказват: „бай Кръстьо често ни черпеше, нас, хлапетиите, с „шоколатин”, „сънди” и „Ескимос” и ние се чувствувахме най-щастливите на света, дори забравяхме, че много пъти вкъщи нямахме дори и трохичка хляб за ядене. Ала сладоледът, който той ни даваше, ни караше да се чувстваме важни и богати...", разказва Тодорка Недева.
Историчката е установила, че не по-малко известна в миналото била и сладкарницата на братя Цветкови. В нея също се предлагал сладолед, а освен него срещу летните жеги се препоръчвала и изстудена боза, която се връзвала добре с вкусните и винаги пресни козунаци.
„На площада при девическата гимназия „Митрополит Климент” старостоличани с удоволствие пийвали и от „божествените напитки” на Здравко Антонов, сред които се отличавал създаденият от него безалкохолен елексир пиволед. Той бил предложен за първи път на търновци по случай великденските празници през 1936 г. и до края на 40-те години на миналия век останал сред любимите и типично нашенски разхладителни напитки”, обяснява Недева.
Музейната уредничка уточнява, че същият този Здравко Антонов съумял да смаже конкуренцията, предлагаща боза, рекламирайки стоката си по следния начин: „На Здравко бозата винаги я бива и кога е сладка, и кога - резлива! Пълните бутилки всеки ги поглъща и винаги бодър у дома се връща!”.
На Главната улица, близо до тогавашния хотел „Габрово”, пък се намирала сладкарската работилница с магазин „Малина”, чийто собственик бил Иван Костов - Малината. Той се прочул както с производството на захарни и на тестени изделия, така и с разнообразните изстудени напитки, които предлагал на търновци в летните горещини.
„И сега с настъпването на жегата все по-често посягаме към ледените газирани безалкохолни питиета. А надали всички знаят, че с уникалния си вкус и стари традиции българската лимонада е достоен конкурент на вносните си посестрими. Преди десетилетия във всички търновски сладкарници се продавала тази великолепна българска амброзия, чийто баща е търновецът Методий Хаджипетков”, допълва Тодорка Недева.
В миналото през лятото лимонадата задължително се консумирала с лед. Старостоличани пиели с удоволствие жълтия елексир не само за да се разхладят и утолят жаждата си, но и да прокарат по-лесно вкусните пасти, баклави, мастакулки, балсуджук, рахат локум и множеството други сладки лакомства, които за радост на малки и големи изобилствали във всички местни сладкарници. Лимонадата била любимо изкушение и за селските деца. Когато бащите им отивали в старата столица на пазар, малчуганите поръчвали да им купят „бафъз с топче” (б.а. бутилка лимонада). Те пък предпочитали да я пият със симид.

Наемът за будка за сладолед в Търново стигна до 3839 лева

Истинска война за придобиване на право за продажба на сладолед се разгаря всяка година във Велико Търново. Кметската управа традиционно пуска на търг 14 места за продажба на леденото лакомство, които са разположени на територията на целия град.
За последната процедура 150 фирми са изявили желание да наемат временни павилиони. Оказа се, че месечен наем от 3839 лв ще плаща напорист търговец на сладкото изкушение, а обектът му вече се слави като „златната будка”. Контрактът е до края на годината, а павилионът е на метри от кметството в центъра на болярския град.
Дружеството е участвало в процедурата при начална цена от 40 лв. за кв. м. При люта конкуренция с още няколко фирми обаче стойността скочила на 2009 лв. на кв. м. за месец. Търговецът на сладолед ще се простира на площ от 2,19 кв. м. Срещу това ще плаща солидната сума от 3839 лв. месечно или малко над 34 0000 лв за цялата година.
Месечните наеми по кварталите в болярския град варират между 30 и 10 лева на кв. м.

Ася ВАСИЛЕВА