Тодор Живков разпускал във Вонеща вода

Повечето хора от областта свързват визитите на Тодор Живков с почивките му в Арбанаси. Внушителната резиденция в китното село е построена през 1975г. И наистина след нейтото завършване Живков започва да я посещава често. Малцина обаче знаят, че Тато е имал и друго любимо място в региона.

Живков не искал луксозни стаи за себе си

Няколко години преди завършването на резиденцията в Арбанаси започва строеж на почивна станция за пионери в с. Вонеща вода. Вилата е трябвало да приема ученици през ваканциите, които да отмарят на чист въздух. Предназначението обаче не било спазено. След завършване на сградата тя била обявена за вила на Окръжен народен съвет на БКП. Строителствто й приключва през 1971г., което я прави първата резиденция на Тодор Живков във Великотърновска област.

Във вилата по онова време са вложени доста средства. Обзавеждането е било луксозно и стилно, а покривът е бил от мед. На практика красивата резиденция се намира в сърцето на Стара планина и разполага с парк от 24 декара редки растителни видове, ноподобяващ ботаническа градина. Вътре имало и малък закрит басейн със стъпалца, за който се придвиждало да се пълни с минерална вода от извора в селото. За съжаление обаче не успели да прокарат тръбите до високата местност, на която се издига китната резиденция. Интересното е, че апартаментът на Тодор Живков бил доста скромен. Нямал нищо общо с президентските вилаети на днешния политически елит. Той се състоял от малък кабинет, не повече от 5 кв. метра, и спалня. Там  имало два футьойла с изкуствена кожа, бюро и легло.

Партийното било и общо

Противно на очакванията резиденцията във Вонеща вода не била предназначена единствено за нуждите на Тодор Живков. Тя се използвала и от местните функционери на БКП, техните семейства и обкръжение. Във вилата се отбивали журналисти, писатели, обществено изявени хора. Имало квоти, които се раздавали по различни структури и ведомства. За съжаление след 1989г. постройката е сполетяна от тежката вълна на безхаберие и безстопанственост на държавата. Медният покрив бил разграбен, градината- запусната, а луксозното обзавеждане прогизнало от дъждовете.

Чия собственост е старата резиденция

През 2005г. е обявен търг за имота, на който се явяват мераклии от Добрич, Варна, Стара Загора, Русе и Велико Търново. Сред тях е осъденият на доживотен затвор по делото „Килърите” Жоро Вълев. Стартовата цена е 192 000 лв. Вълев вдига стойността 4 пъти. На финала останал само той и свиневъд от Варна. Жоро Вълев се решил да игае докрай, защото дочул опонента му да казва на сътрудника си, че във Варна нямат борови гори. Затова щели да нарежат дърветата около вилата за материал, да съборят сградата и да разпродадат земята на парче по 20 евро за квадрат. Така бизнесменът успява да се пребори с конкуренцията и се сдобива с постройката за сумата от 740 800 лв.  По късно я продава, а през 2008г. гръмва скандал с имота, който тогава се води на фирмата „Банксервиз” и старопрестолната община. Тогава ликвидатор с изтекли правомощия на фирмата „Стара планина” хвърля в ужас общинския съвет във Велико Търново, след като подписва предварителен договор за продажба на безценица. Свиква се извънредно заседание на местния парламент. Броени минути преди заседанието обаче гръмва новината, че вече е подписан предварителен договор за продажба на имота за смешните 525 100 лв. Това станало на 14 октомври, 2 седмици след като ликвидатора вече не е бил на служба. Кандидат-купувачът Весела Брунинг от Белгия наддала над първоначалната цена само 100 лв. и даже платила 140 000 лв. капаро за апетитния имот с площ 2500кв. метра .

Периодично собствениците на вилата се сменят. По последни данни бившата резиденция към момента е записана на името на бургазлия.

„Последно един мъж от Бургас, съвместно с украинци закупиха резиденцията. Те направиха доста голям ремонт, поне няколко милиона вкараха в сградата. Вдигнаха етаж, нагласиха нещата и вътре, прокараха водопровода с минералната вода в нея. Доколкото знам в момента водят пеговори за препродаване на имота. Евентуално може да заработи като хотел”, обясни кметът на Вонеща вода Янко Първанов.

Плановете за Вонеща вода били грандиозни

Уникалното местонахождение на селото и минералния извор дали повод на тогавашното ръководство на БКП да започне развитието на селцето. За няколко години то се превърнало в курорт с добра туристическа инфраструктура. Заместник – председателят на Централния кооперативен съюз Йордна Костов се заема сериозно с развитието му. Благодарение на него е построена голямата почивна станция на ЦКС, която днес е лусозен хотел. Построява се станция на завода „Червена звезда”, изгражда се и станцията „Пътни строежи”. Почивна дом в селото имали и от Народната банка, която се намирала точно над резиденцията на Окръжния комитет на БКП. Под нея се намирала станцията на Окръжния съвет. Последно във Вонеща вода се изгражда почивна сграда на „Газстроймонтаж”.

Намеренията на Тодор Живков за Вонеща вода били грандиозни. Идеята му била селището да придобие международно туристическо значение, а лековитата вода да се прочуе по цял свят. След 1989г. обаче плановете на Тато били попарени от новата власт. В момента населението на Вонеща вода се състои от 226 души. В центъра се извисява недовършената църква, стърчаща на гола мазилка вече 20 години. Част от почивните станции са преустроени на хотели, но други тънат в прах и вече са разграбени.

Михаил МИХАЛЕВ